Твоя да съм, мен да виждаш само,
мен да чакаш и насън, любими,
с мен да бродиш, с мене да тъгуваш,
моите устни само да сънуваш...
Моите очи да те събуждат, ...
Все същото събуждане — очите ни,
побрали всички маслени вселени,
словата ни, граничещи с приличието,
и твоите ръце около мене...
Все същото усещане, че имам ...
Ще си налея чаша старо вино.
Аз - сама над твоите писма...
Заедно с напитката изстинала,
ще пия пожълтелите слова.
Беше тя, любов без предразсъдъци, ...
Ех, ако можех да говоря пак с водата
тя толкова неща би ми разказала,
би ми разкрила нови истини –
би споделила песента на висината
и би ми подарила цвят от синевата. ...
Стравот само понекогаш е мој домаќин
кога не сакам да бидам јас
кога не можам да смислам лага за двојка
кога немам врати и прозорци
за да излегувам и влегувам во овој живот ...
Не се сърди, че говоря с Агата
Ще се разбия с вълни от пяна в мъглата
Преплувай с мене до фара
ще чакам да огрее на пирати платната
Ще напия моряците в кръчмата, ...
Преди да ме откриеш се прекръсти!
Откри ме между хилядите други,
с затворени очи и само с пръсти
с допир по душевните ми фуги...
Сърцето занемяло ли усети, ...
Не всеки ден завършва с облаци на залез –
акорд на арфа във вълшебници ръце!
Които с палец, среден, показалец
Редят мелодиите късащи сърце...
Не всяка вечер на приятелите думите ...
Едностранна любов
Тази наша голяма любов, почти невъзможна!
За някои – неестествена, смешна, късна и сложна,
събрала в един кръстопът, съдбите ни днешни,
в очите на другите- ненавременна, жалка и грешна, ...
Неочакван удар с думи-рикошет, проби безмълвно тишината.
Снежинката направи пирует и се стопи в мъглата...
Безмълвен в ъгъла стоя и мисля, с мисли сякаш вятър,
разпилява ги тихо в нощта, в приказен безмълвен театър.
Не очаквах тези думи не, но ги приемам сякаш някак, ...
Не завързвай очите ми с кърпа от прошки –
напоена и тежка, люти като огън!
Аз не моля, не прося видения нощем,
за да трият с ръкав трезви грешки.
А мога! ...
Посрещнах Невена пред зала зелена,
когато денят си отиваше бавно.
Изчаках да дойде, погледнах я хладно.
Небето намигна – тежат ми проблеми.
Очите ѝ сини блестят до луната, ...
Всяка утрин, всеки ден и всяка вечер
те обичам, и обичам, и обичам!
И те искам, и те търся, и те чакам –
да те сбъдна, да те има, да те вдишвам.
Ти си мисъл, ти си чувство, ти си трепет, ...
Народе мой, отдавна аз тая́
към тебе противоречиви чувства.
Отнасят се към теб като с рая́,
а ти превръщаш робството в изкуство.
Мълчиш, търпиш и лъган и руган. ...
Пак е мръкнало, димен вулкан.
Бълва сенки нощта, на откоси.
На гърдите ми, в тежък гердан,
се нанизват хиляда въпроса.
Пак е нямо. И отговор липсва. ...
Задавам си често - сериозен въпрос:
- За Бога! Защо Те Обичам?
А отговор имам - той е толкова прост:
- Ти си малкото мое, Момиче!
Ти си всичко, което аз си имам сега: ...
Преди с чудния свят раздялата вечна,
изсвири ми, моля, Лунната соната
и то както може само Филип Паже!
Душата ми ще затанцува щастлива,
а тялото съвсем ще забрави да мре… ...