Любов ли е, за да я опишеш?
Тази луда, неповторима и необуздана обич.
Неспирна и неутешима.
Не искам да я губя никога.
Това неописуемо чувства на щастие ...
Тук почивам аз, измиха ми косите дъждовете,
а костите ми бели... ги разпиляха ветровете.
Под камъка, на хладна сянка спя.
Главата ми е там, където слагате цветя.
Свещта, която днес гори, ми дава топлина. ...
Нарисувай ми, художнико, наполовина любовта.
С дрипави дрехи, уморена, носеща душа на стар слепец.
Плаха.
С кожа алабастър, несресана коса, очи, гарван черни, нека да не види, че протегнал съм ръка с гребен да я среша.
И мене цял да ме не види, че аз съм половина любовта.
МОЛИТВА ЗА БОЛНИЯ ДЕН
Росица Чакърова
Боледува денят, прокървява по изгрев и залез,
а лечителят - слънце, превързва го с розови облаци.
Приросява дъждът, с капки свежест събужда заспали, ...
Една мечта почука на вратата,
а аз любезно отваряйки видях,
че си е леко, невинно повдигнала полата.
За жалост понечих да я докосна,
и в мига, в който го направих, ...
Тъжен свят - арена на наследници.
Сблъсъкът - уви, предизвестен.
Плебеите вкочанясват в ледници.
Скъпите контета хващат тен.
Вече не брои беднякът кръпките. ...
Разхълцана и с тягостно вълнение
от погледа към просещ инвалид,
изрича дама честното си мнение
от неговия тъй отблъскващ вид.
"О, ужас! Дрехи толкова вмирисани! ...
Отиде си, тъй както и живя,
спокойно, ненатрапчиво и тихо.
Като река в морето ти се вля,
сълзите ни съня ти не смутиха.
Ти беше пристанът и всеки път, ...
Безсънице моя! Колко много те искам!
Очаквам те всяка вечер в два...
Нуждая се от топлината ти,
като щъркел самотен в зимната нощ.
Вятърът луд ли чука по прозореца ми? ...
Когато видя, че отрязан дънер,
изсъхнал вече и отвътре кух,
от който даже огънят се е отвърнал,
разлисти се - разбирам, че си тук.
Когато се разсипе кехлибарът, ...
Разтърсващ трепет! Майка до сина
застанала и гордо се усмихва,
че този мъж с наболата брада
бе бебето, що в скута ѝ притихва.
Пораснал ТОЙ, на възраст и дела, ...
КЪСИ СТИХОТВОРЕНИЯ
1. Съдбата
За пред обществото чувствата се скриват,
но от дъждовете – брегове се сриват.
С кротост ли си носим кръста на съдбата? ...
Със истината все сме неразделни,
за някои болезнено звучи,
обагрена е думички "пастелни",
доверие се здраво с тях гради.
Спестим ли на някому - това е знак, ...
Светла улица, вечер с много празничен дъх,
някой сбъдва мечти и раздава надежди,
на омраза шумът чух как скоро заглъхва,
за добро се оглеждаш, ала то те поглежда.
Бели, ярки усмивки как лекуват души, ...
Самичка не мога много да направя…
Два-три залъка на слабия да дам,
да държа ръката му, когато страда,
да го прегърна и да диря помощ –
тези липсващи Човеци всред тълпата ...
Душата моя изгорихте в своите страсти,
минавайки през нея като гости.
Отпивайки от нея малки глътки
от обичта ми, до наивност проста!
Душата моя разкъсахте на милион частици ...