Когато целият ти свят пропадне,
върху наивния теб се сгромоляса,
аз предрекъл ще съм, че това ще стане
и ще те посрещна с „Нали ти казах!“
Ти все някога ще видиш, ...
Ако някъде по пътя с теб се срещнем
и трепет във гърдите пак усетим...
Ако отново с нас се случи нещо
и за отминали неща се сетим...
Ако пак се върне някой спомен - ...
Дай вода в шепа да взема,
лицето в нея да мога да скрия.
Лист, химикал, стиснал в ръка,
аз там страховете си искам да скрия.
О, алкохол! Да пия ми дай, ...
Дали достатъчно любов ти давам?...
На тебе е обречен всеки Божи ден.
И всяка сутрин с радост осъзнавам -
светът красив е, щом си ти до мен.
Кой може да измери свойте чувства? ...
Госпожо Хейт, невероятно изкушение
е да съм с вас във тъмния ви ден.
Но, скъпа Хейт, аз убеден съм, без съмнение –
не съм за вас и вие не за мен.
Безкрайно ви съчувствам как в безнание ...
Да се усмихнеш на цъфнало кокиче сред снега,
и в белотата да съзреш сиянието на лъчите
на слънцето, на живота, на късче топлина,
която ти изпраща любовта преминала вселените.
Да се събудиш в късна, тъмна доба, ...
Дърво без корен
Живее човек в чужбина, вече втора година,
а бяха заедно с любимата му двамина.
Като дърво без корен живее сега,
със спомена за Родината за някога! ...
Аз колко да крещя, че ще ме няма -
да чуеш тишината ми от липсване,
когато ме потърсиш - отлетяло е,
момчето дето толкоз те обича...
Тогава ли ще можеш да прогледнеш, ...
Аз губя любовта си неусетно.
Не с дни, а губя я със часове.
Жадувах пак с очи да ме досегнеш,
но ти докосваш ме с хлада на лед.
Най-хубавото, с лебедова шия, ...
Няма смисъл, Любов, всичко свърши
за какво си дошла, за кога,
хвърчилата в килера са скършени
с разпокъсани звездни платна.
Искаш пак да започнем отново ...
Печатат по съдбата си с копита
конете, като призрачни бегачи.
Прикритото на тежките им битки
е странната човешка еднозначност.
И стартът е за всички. Но е равен ...
Ще се усмихвам ли отново след години,
когато ме споходи старостта,
или животът просто ще отмине,
превърнал ме в мърмореща и зла!
Дали ще бъда все така щастлива, ...
Раздяла, болка, празен коловоз,
очи, пресъхващи във мрака.
Във мислите ти се таи един въпрос,
дали във къщи любовта те чака?
Къде е всъщност твоят дом? ...
Имаш ли толкова сила
Вечерта пристъпи в синьото на Ориента –
окраде Небето, стрила е в ръцете си мента –
да притъпи мириса на Тъга по килима,
но от смъртта на звездите по чехлите има. ...
– Как да превърна мрамора хладен:
щом го погледнат, да кажат, че жив е
образът в него, от мене изваян?...
Слънце с лъчите свои, игриви,
все да докосва нежната кожа ...