Колко много глупаци на вятъра
от неритмично прозяти ченета.
Как няма да не закриват театрите,
парламентарните диванета?
От течението, много избрани особи, ...
Вървяха старците един до друг -
прекрасна, достолепна двойка!
Тя - миловидна дама, той - съпруг
със поглед строг, с военна стойка.
Внимателно я водеше мъжът, ...
Сърбам си кафенце чак от ранните зори,
да е дългичко и сладко, за взискателни жени.
Очите ми превъртат, кокоря се немея,
от каната с кафето, аз подскачам и се смея.
Енергия ми дава и треперещи ръце, ...
Самотни са чадърите на плажа,
останаха без цветните чалми.
А искаха на всеки да разкажат
как детски смях над този бряг ръми
и чайките с крилата си подписват ...
Откри ли ме... в очите ти потъвам,
в най-мекото и пухкаво легло.
Не се страхувай, грам не си се лъгал,
че истинска е нашата любов!
Намери ли ме... тук съм, във сърцето, ...
{{Авторско}}
Дойде време да си кажем край,
любовта е станала под наем май.
И който има ще я плаща,
който няма ще я жадува и самотата си ще празнува. ...
Мечтая да Ти посветя най-хубавия стих!
Защото Ти ме сътвори! Живот ми вдъхна Ти!
Сърцето ми чрез Теб кръвта от вените гребе...
Със Своята любов огряваш моето небе!
Безсилна съм да сторя нещо, ако кажеш "НЕ!" ...
Лятото не иска да си тръгне,
облякло най-топлата си дреха.
Ръси огън в дните си оскъдни,
налива хлад в нощи за утеха.
Прегърнало блестящата си роля ...
Събери ме... цяла,
с всичките ми разпилени чувства,
с които огнено нахлувах в любовта ти.
Понякога с болезнено раняващи се истини,
друг път – с лавина от изгарящи се страсти. ...
In the spring from the top to the heel
I was fond of a daffodil.
Its beauty meant the world to me
It was all my eyes could see.
In the summer I flew with some sparrows ...
Аз пристигам, море, да те видя отново
с жълти плажове сънни - бледопясъчен талк.
Миден блясък посреща очите, готови
да съгледат в лазура тъмносин орихалк.
Ти си блян на душата, потърсила вечност ...
Светлината наднича в прозореца ми и чака
да разкажа последния сън и последния стих...
С кафето допивам последните нишки на мрака.
А Септември пристъпва навън -
листопаден и тих. ...
Бутилка вино. Прилив на самоувереност.
А после щипка страст и зрънце преднамереност.
Легло. Голяма работа. Е, и мъжественост.
О, миг блажен! Каква жена! Каква божественост!
Кафе с цигара. Утро. Странна разтревоженост. ...
Изронва се уплашеният бряг.
По-малка съм от пясъка. Не дишам
и мога най-спокойно да умра,
поведена от петдесет дервиши.
Върти ми се света, а Онзи свят ...
И тръгна лятото, и беше някак тъжно.
Тогава появи се тихо ти до мен
и аз поисках вечно да се свържем,
да изрисуваш с багри всеки скучен ден.
Във есен нежна себе си намерих, ...
РАЗРАВЯНЕ СЪС БОЛКА
Аз често съм изправен до стената
и се опитвам сметка да си дам,
с какво ли не ми пълниха главата,
без смисъла му истински да знам. ...
Аз никога за нищо не излъгах
в очите ако можех, ще те гледам
но двамата не можем да се сбъднем
и истината просто е за мене.
Написах си го целият живот ...
( Терзанията на един паркетен лъв - посветено)
А беше време – викаха ми „Лорда”...
Наперен, лъскав, строен бонвиван!
Да, беше време...Вече съм зад борда.
Какво съм днес – самият аз не знам! ...
Ще си разкъсам старата премяна
от жегата непоносима днес.
И върху тялото си ще надяна
по спешност мантията срещу стрес.
Веднага тука – даже без магия, ...