Попаднала в дебрите безплътни,
в лабиринта на душевния простор,
тишината прекосява чувства смътни,
в търсене на истинния взор.
Разпалено сърцето тръпне ...
Ще се сгуша в пазвите на спомена,
с песента му ще полетя в дните.
Ще докосна пролетните цветове
и страстта ще спре в туптящото сърце.
Ще ме докоснат бодлите на розите, ...
Съвпадне ли луната със безсъние,
гнездото ни със кукувича прежда,
инатът ти със липсата на думи
и с ъгълче в извитата ми вежда...
Съвпадне ли сънят на светлината ...
Мерак за съдбовен знак
Стои стаéн в душата ми мерак –
съдбата да направи ясен знак,
че ще ме сложи на висок пиедестал,
там където Наполеон е стоял. ...
Ревяща буря във мозъка помита сетивата,
стаята пренася се във Ада,
вътрешна война настъпва.
Звезди в паркета не виждам да се отразяват,
промили ненавист правят кръвта ми катран. ...
Ако това и на вас ви се случи – 2...
05.05.2017 - Ч.И.Д. ИРИНА
Бях с друга колежка. В Созопол – с децата.
Вече с опит и знаех какво да ядем!
Колежката искаше почивка богата, ...
Паднал Ангел
— Добро утро, моя ранна звездице!
Блестиш ми в очите по сутрешни доби,
и палаво мигаш, заспиваш зорнице,
нощем лудуваш, съня ми да гониш.. ...
Невидим паяк фината си мрежа
край твоите очи безспир плете.
Когато в огледалото се вглеждаш,
тревогата като че ли расте.
Просветват бели нишки във косите. ...
Любима, обичам те, признавам, много!
От първи поглед ми допадна.
И моля те, не ме поглеждай строго,
за разбиране душата ми е жадна.
Обичам те! Та как би било инак? ...
Сърцето и душата си на всичките раздавах
обичах всички и ги уважавах
но ето, че зад маските красиви,
ме чакали хиени – диви, гладни и кресливи.
Във всеки търсех човещината и доброто, ...
Дъждът, който сега вали, не спира,
на вади стича се по стъклата
и нов е светът, заради него,
като по-чисто всичко направи.
Но именно той ме възпира навън ...
Родена съм от твоята тъга,
сред бронзовия скалпел на илюзиите.
И всеки път издигам се над пропастта,
а ти ме теглиш във водовъртежа на безумието –
с думи. ...
Тази есенна пролет е толкова дишаща,
че разсънва копринени празници
за измрелите мои раковини и скришно
проговорили миди с удавници.
От зелените листи летящи килимчета ...
Вече нямам очи, само облаци,
които не спират да плачат.
Падат тежки сълзи като гроздове.
Овдовя ми сърцето... Сираче е.
Овдовяха ми дните бездушни. ...
Дъждът изплака на очите сивотата
и нечий полет пеперудите събуди,
вълшебна многоцветност се затича към дъгата,
в искра от нежност всяка болка се изгуби...
Galaxi
От далечния край на студените сипеи,
по горчивия ръб на стърнището
тръгва вятър – и в зима превръща се, милият,
и на прага ми кротко изляга се нищото.
Помня дългите прашни следобеди, помня ...