Poetry by contemporary authors
Бал с маски 🇧🇬
шум от ток отеква.
Из тишината вяла,
нечий дъх секва.
В поклон спрял ...
Монолог на един клошар 🇧🇬
С лице по-мрачно и от здрача,
потънал в тежки мисли крачи
живота си в чувал помъкнал.
А в погледа, унил, помръкнал, ...
Обсада 🇧🇬
Мълчим и вярваме на лумпени.
И слепите видяха, че загиваме.
Сами сме, а по навик все се бутаме.
Пред нас – скалà, зад гърбовете – пропаст. ...
Събличат ме... 🇧🇬
Свалиха всички дрехи.
Като гола истина.
Успях да запазя
своето Аз.
Костите помнят 🇧🇬
като драсна два три реда
като знам, че ми е труден
словореда
дали ще бъда критикуван ...
Полунощно 🇧🇬
от спирки тръгват – празни,
на пусти гари спират,
няма посрещачи.
Поле без край сънувам ...
Недовиждане 🇧🇬
суетата съчетана с егоизъм!
Лицемерие и негатив – да погазвам,
в причините за поведение – да влизам.
Хората, излишно е, да съдим – ...
Люляково време 🇧🇬
Люляков бе погледът ти чист.
Закопнях от него да си взема
ненагледна, засияла вис.
Гледах те, не вярвайки, че може ...
Още предизвикателства 🇧🇬
като безопасна игла
и закопча своите краища –
онова, което тропоса
във младостта, ...
Надживях я! 🇧🇬
казваше покойната ми баба
някога, в близкото минало.
Тя бе като ангел, макар и стара –
вървеше, работеше. Бе силна! ...
Чудните градове 🇧🇬
Не вярваш ли, вземи балон с размер на слон, литни, иди и виж!
В Шумен елфчета от шоколад падат вместо град.
Не вярваш ли, тръгни, иди, иди и виж!
В Готам-сити славния ни Батман ще видиш. ...
**** 🇧🇬
твоя, тихо тихо, ти
към мен пристъпвай,
и бавно ме целувай и
докосвай.
хиперпространствени небивалици 🇧🇬
в заешка дупка.
Но, я виж – вече утро е,
а тя се опитваше да гони Слънцето.
Велик ден. ...
Женски свят 🇧🇬
на пръсти влез.
Не разбивай дръзко тишината!
От тежки стъпки
птиците се скриват – ...
Продължение... 🇧🇬
направени във шести клас
и преживяните от мене тръпки,
прохождането между нас.
Началото за мен бе трудно, ...
Искам те. 🇧🇬
Докосвай ме с пареща мисъл
и душата ми ще разцъфтява.
Тихо ми кажи всяка нежност,
аз ще я приема обезумяла. ...
Бях 🇧🇬
Жена, от която на глътки се пие.
Болях като парещо остро проникване
и се мъчех след теб свойта плът да зашия.
Бях твоя. Междинно. И асиметрично. ...
Прозрение 🇧🇬
пристигаш, после в миг изчезваш.
Завихряш мислите ми в урагани,
подмамена съм, искам да те хвана.
Открехваш на душата си вратата, ...
Влюбена жена 🇧🇬
Умирам от дългото чакане.
Желая те, до изпепеляване.
Цялата сега съм в очакване.
Равномерно вече не дишам. ...
Пулс 🇧🇬
О, ето, че отново в Любовта горя
и заприличвам на любимия си Феникс.
Но тъй пламтящ, изпълнен с чувства, искам да умра.
Със спомена последен, да се понеса във унес... ...