Мислено съм там, най-щастливия ми ден.
Гледам, чувам и усещам, детството напира в мен.
Познато чувство, чувство на спокойствие и сладост.
Там, в родната си къща, изпитвам най-голяма радост.
Въздухът е същият.. по старому, както винаги е бил - чист и съвършен. ...
Две сълзи в очите, са се спрели --
чудят се, дали си ги видял?!
От болката току-що, налели –
дали за мъката им, си разбрал?!
С всяка секунда двете нарастват, ...
Седя пред телевизора и гледам.
Застават разни, говорят мъдро и с респект.
Обясняват ми, че грижа съм им и за мене мислят,
и че всичкото което правят е за мен и в моя чест.
Заявяват, че работят упорито ...
Трагедията е начало на театър.
Сценаристът отдавна е умрял.
Декори и илюзии се люшват...
Девалвират истинските чувства.
Останали без маски и без грим: ...
Уравнението с две неизвестни,
се появи помежду ни след бала.
Решението с израз тъждествен,
бе след Менделсон в ритуалната зала.
Оттогава съм й все до полата, ...
Автоматично Интернет избира
и ми предлага много варианти -
какво да почвам и кога да спирам,
кога да съм с колан или тиранти...
Автоматично Интернет предлага... ...
Сакрално място си скътах в сърцето,
издигнах висока преграда.
Приех веднъж то да бъде превзето,
сега там стои барикада.
Покрих го с късчета плам от душата. ...
Недоживяното ни минало
във нощите ни често ще се връща...
Не търсим чувства неизстинали,
защото пепел в жар не се превръща...
От бъдещето ни предречено, ...
НЯМА УГОДИЯ
Няма угодия, няма угодия, българинът само пие си ракия,
няма угодия, няма угодия, все громи ги хубаво тия и ония.
Няма угодия, няма угодия, иска по отделно всеки депутат да бие,
бе я да протестира не в кръчмите да пие. ...
Ръмят отново мъките безкрили...
И вятърът отнася моите мечти.
Сълзите с времето прегарят...
Душата стене в самота.
Светът, подготвя ме за изпитание!? ...
Различни герои... и роли различни.
Коя от всички ти си избра?
Добрият герой е често първичен
и плаща цената със своята душа.
Той безусловно скача в огъня ...
Превръщайки живота в състезание,
обричаме се ние на страдание.
А той създаден е за друго,
да любиш и да му се радваш лудо.
А най-прекрасното в това е, ...
Жадувам те, изгаряш ми душата
поднасям ти я в шепи наранена,
завинаги ще си в ума ми и в главата
обичам те, но ти си лебед, аз съм грозно пате.
Жадувам те, но ме е страх да не разбия ...
Жената е капка от кръвта на Дявола...
Един ден Мефистофел пипнал роза,
бодил докоснал, пръста си убол,
болка, стон и тетанус, угроза
за първи път усетил и познал. ...
В Добруджа съм аз родена
и все ме вика тихо: " Остани ,,.
Но все забързана минавам, край житните поля.
Окото ми търси далечния хоризонт и не се
насища на равната земя. ...
Може би лошото време във мен
е сезон постоянен и сприхав.
Мокър до кости, съвсем изморен
от дъжда, който нивга не стихва,
и ти си отиваш, с чадър под ръка ...