Часът е два. Не ми се спи...
Налазен съм от милиони спомени...
А, казах уж на другите, че мъртви са,
и убеждавах смело, че отдавна са заровени...
Мисли отровени, и сърцебиене... ...
Като вълци дните се озъбват
и глозгат календара ни до кокал.
Вечерите страшното поръбват
със мислите на древния Софокъл.
Тъй годините ни стават скелет ...
Едно сърце
Едно сърце, туптящо винаги за Любовта.
Едно сърце, разбивано на късчета.
Едно сърце търсещо жената, Тя.
Едно сърце лъгано от очите, от разума. ...
Исках да облекча болката ти,
когато те видях толкова потънала в тъга.
В тъгата отразена в образа ти
знаейки, че те губя...
Исках да облекча болката ти ...
Когато убих твоето невинно сърце
нанесох най-голямата болка на своето,
сега в сенките ти се крия и скитам.
Обикнах безкръвна кръвта ти-
тя беше безумство за мен, ...
Утрото е стих с много имена
и накланя везните към чудо.
В стъклата на мансардите се смеят
зрънцата светлина за птици.
Пораснаха оградите от чувства. ...
За два-три дни ми каза, че отиваш
далеч на изток, нейде край морето.
Улавям се да мисля, че разкриваш
как от синьото по-синьо е небето.
Как тюркоазена водата е край тебе, ...
Срещнеш човека, дори си мислиш: Това е той.
И те пленява голямата любов, лудото напрежение.
А после?
Обичам, подлудявам, изгарям.
Свеждам глава! Поклон до земята! Обичам! ...
Болката ти...
Болката в сърцето ти е тази, която нося
в душата си, в гърдите си, в ума си...
в себе си, в това съществуване, което понякога не е
Болката ти е моята болка и когато те боли, ...
Позна ли я, усмихната и доверчива,
върви по пътя си - раздава топлина.
Раняват я, но не унива,
наричана е с много имена!
Не се натрапва, търпеливо чака, ...
Любов ли ще си спомняме с копнеж,
отново ли в душите ще се случи.
Душата си до мене да опреш,
а моята да бъде твоя участ.
Копнеж ли беше нашата любов, ...
Старинният часовник изведнъж изхърка...
Замлъкнал от години, почна да тиктака
и кукувичката от хижа островърха
във полунощ отсечено закука в мрака.
И завъртяха се стрелките на обратно, ...
Пристига зимата на тайнствена шейна.
От всяко ъгълче лицето й наднича.
Със северни очи, сред тишина,
от себе си гирлянди снежни свлича.
И пак съзирам онзи тъжен бор ...
Помниш ли мечтите ни или избледняха
някъде из диплите в душата.
За бяла къщичка с лози край стряхата,
с подковата висяща над вратата.
Помниш ли сигнала ни "Любовта е синя", ...