Poetry by contemporary authors
Удоволствието на тъгата 🇧🇬
само аз ли го усещам
като топлота и безопасност
като бащин дом
тя за мен нещото ...
Как исках... 🇧🇬
във моето малко селце,
локви с нозете да мътя,
водата да плискам с ръце!
Как исках, да съм си вкъщи, ...
Лунните нощи 🇧🇬
Пак ни вика отново, морето.
Зове ни с приливи мощни,
на нашето място. Дето
се къпехме в лунните нощи. ...
Звездни препоръки 🇧🇬
и сочат ми отвъд красиви светове.
Листата на дърветата потрепват
в очакване появата на нови редове.
Аз слушам шепота им във захлас. ...
Генезис 🇧🇬
последва Взрив
в Нищото мъглявините полетяха
материята се роди
в Общото настъпи срив ...
Късната любов 🇧🇬
на любовта всички ний сме подчинени.
Дълго търсена и недочакана…
И когато на години стари
тя отново ни завари…. ...
29 февруари или Дата ли е обичта 🇧🇬
се появява този ден.
Не зная има ли причини.
Добре, че днес не съм роден.
Не ми помага и не пречи, ...
Зимни неволи 🇧🇬
Преди се радвах на разходки със жена ми,
сега от два дни съм се заковал...
Навън е студ.Навън бушуват зимни бури
и затова при топлото съм спрял! ...
Не се страхувай от смъртта... 🇧🇬
във денонощното училище Земя,
премина болка, сълзи и пороци,
дари си радост, щастие и блага.
Издигна се, със няколко стъпала ...
Завинаги...без теб 🇧🇬
Оставих те в нощта, денят изригна с теб.
Намерих те, вклинил се във сърцето,
И късам плът, не знам за кой ли път...
Със скалпел режа всички части, ...
Дамата с бялата рокля 🇧🇬
Мокър път, небето също, а в мене - суша ..
Самият дъжд, шуми, не слуша ..
Оглеждам се, търся в някой да се сгуша ..
Наглед няма никой, все по-силно си вали .. ...
След осмомартенско, в метрото 🇧🇬
Явно са страдали тез самодиви.
Едната - видимо съществува,
а другата просто няма сили.
Празник бе вчера, а днес в метрото. ...