Poetry by contemporary authors
Това съм аз 🇧🇬
Край мен обичам да кипи,
да вият силни децибели.
И всичко яростно да ври -
чернилката да се избели. ...
Невидима душа 🇧🇬
Смачкана, отхвърлена, ненужна –
питам се живот ли е това?!
Болката сърцето ми пронизва,
уви, че крещя, никой не чува. ...
Понякога 🇧🇬
Понякога откривам дрипи..
Захвърлени в душата на момиче ...
Отскубнати самотни звуци
В търсене на някоя ...различна.... ...
Шепа истина 🇧🇬
а времето е придошла река,
от него сякаш милост прося,
а то в забулени лица
приижда на големи капки, ...
Да можех да бъда 🇧🇬
Да можех да бъда полянка една –
зелена, от слънце огряна –
туристи дарявал бих със ведрина –
от мен да си тръгнат засмяни. ...
Тъмнина 🇧🇬
Идеален, мълчалив и тих
Седя самичка, той до мене
И той самотен, аз открих
Светът не е за двама, казах аз ...
Не я буди 🇧🇬
Аха-аха - да се превърне в прах.
Но в съня си толкова е мила -
не я буди, ще се намериш в грях.
А тя - отърсена от греховете, ...
Кръгове 🇧🇬
мистериозни житни кръгове
отпечатани по масата
В свeта на изкуството 🇧🇬
Когато сърпочуково изкуство
подменяше с марксизъм всяко чувство,
червени комисари от екрана,
пестници свили в класова закана, ...
Очакване 🇧🇬
В застиналото декемврийско утро
времето е спряло
и сякаш няма да настъпи утре,
сякаш всичко се е извървяло. ...
Писмо до Дядо Коледа 🇧🇬
днес седя си сам-самичък,
тайно пиша писъмце с молба
от мен и още две деца.
На бате Ванчо би ли дал ...
Бяло 🇧🇬
понякога млечно,
понякога болнично вяло,
понякога небесно, далечно.
Свещта в храма, ...
Незаключено 🇧🇬
Отвори ми. Аз съм на прага.
На вратата виси катинар.
Може би с любовта си избягал.
Или моят ключ е остарял? ...
Ще тичам към Нея 🇧🇬
отляво, отдясно, от всяка посока!
И душата ми искат, да я затрият,
и няма, и няма кой, да ги нахока!
Добре де, ще си казвам, че дъжд ме вали, ...