Наричат странно и дори обречено
нашето отколешно приятелство,
но то, мишена за стрелите недоверие,
оцеля и през годините укрепна,
събрало шепа песъчинки доказателства, ...
Добре дошла съм, но не знам къде.
Светът от малка сякаш изолира ме.
Майка и баща не срещнах аз,
но ще кажа, че успях да оцелея и без тях.
Раната в сърцето ми продължава, ...
Проклинам всеки ден "Балкан турист",
със лукса, със завеските, с килима,
и печеното телешко с ориз,
и къпаната в слънце зима.
От тях не съм си със ума. ...
Тази мъка в душата, никой не знае.
Тя е моя. Единствена. Там.
Както черна магия пясък дълбае,
както клада гори, но без плам.
Дохожда във нощите тъжно самотни ...
Виждам, горещите факли на дните минават над мене.
Те си играят със моята просеща сянка
и я подхвърлят в пламтящи, стотици самотни видения,
ту ослепяла в стените на мрака след туй я запращат.
Както животът, под сводове ниски затворен, ...
Летен ден като смок из тревата пълзи
и презряло глухарче тъгата си рони.
Неостригано стадо от млади кози -
бели облаци бръстят небесните клони.
От неказани думи смирено мълчи, ...
НАДИН*
Видях я там, забулена със черната забрадка,
замислена, загледана във свойта самота,
наум на времето броеше тя остатъка,
с очи докоснала небесна висота. ...
Красива ябълка на клона се люлее,
като елмазена на слънцето блести.
Тя отдалече във мажорна гама пее.
И в порив първи нея си избираш ти!
За теб над всички ябълки тя доминира. ...
В безброй крайбрежни песни да боли
Хората си тръгват и аз не ги разбирам.
Защо са лесни повече от мен дори?
Представите ми се разбиват и вечно ги събирам.
В безброй крайбрежни песни да боли... ...
Матрица съм на Вечното поле,
създадена Вселена от Вселена,
бушуващ пламък сред земя, небе,
в алюзията на декор и сцена.
Омесена от преизподня и от рай, ...
Художник
Когато рисува, забравя и мен, че ме има.
(Не спи, не яде, от любов няма нужда дори.)
Потъва в света, в който влиза се само незримо.
(Там тленната кал фанатично на клада гори.) ...