Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

"Je suis Charlie"! 🇧🇬

Аз не съм се пречупил! Аз не съм на колене!
И дори и когато фанатични стрели
с фататична ненавист са прицелени в мене
се изправям и казвам "Je suis Charlie"!
Пред бруталното дуло за разстрел е изправен ...

Весан

Poetry » Civic

551 1 2

Отворена рана 🇧🇬

По истински случай
Дванайсетгодишна животът я стъпка –
цинично, и грубо. Без капчица жал.
Не беше разцъфнала, бе още пъпка,
но кой ли от влъхвите бе я предал? ...

voda

Poetry » Civic

2.1K 31

Старата чешма 🇧🇬

От старо време има чешма
известна с име на красива мома
хора легенди за нея разказват‚
а водните капки песен запяват·
Моми‚ергени край нея се сбират ...

katykati

Poetry

725

Нашата стена 🇧🇬

Нашата стена
Ледена душа,
криеща се под сянката на звездите,
нейната тиха съдба,
скрита при двореца на мечтите... ...

babymetal3

Poetry » Love

1.1K 2

Мама 🇧🇬

Най-прекрасната дума е мама.
Тя е слънцето в нашите дни.
И ни топли с обич голяма.
И ни пази от всички злини.
Мила мамо, в сърцето си пазя ...

Juliet-

Poetry » Other

1.9K 1 2

Две-три котки 🇧🇬

Две-три котки
До едно обичам уличните кучета.
До един човеците - едва ли...
До крак убиха ги на наш'та улица,
до крак във другите квартали. ...

eddie

Poetry » Other

1.1K 1

Неравноделност 🇧🇬

Човешката любов - босо врабче
в декемврийския сняг.
Милосърдието - хлебни трошици
по Коледа.
Заваля.

maikata

Poetry

905

xxx 🇧🇬

Ръцете – най-нежните в моя живот
от днеска ги няма.
Те бяха със мирис на есенен плод –
ръцете на мама.
И няма я тая добра топлина, ...

laramaylin

Poetry » Other

612 9

Пъзел 🇧🇬

Пъзел
Ту парчетата събирам,
ту разпръсват се наоколо...
Да го сглобя аз не разбирам,
всичко ми се струва тъй дълбоко... ...

cveti10-

Poetry

836

Продиктувано от ангел 🇧🇬

Отново ме поглеждаш неприкрито
със онзи поглед топъл, дяволит.
Проникваш във душата ми и питаш:
"Ти помниш ли ме, мамо, всеки миг?
Усещаш ли, как нежно те прегръщам ...

tanq_mezeva

Poetry » Other

719 12

Мисли в новогодишната нощ 🇧🇬

Мисли в новогодишната нощ
Отива си годината... Отива си...
И Времето скъсява се съвсем...
Живота, вярно, има свои минуси,
но по-добър- къде да изберем!.. ...

jollyroger

Poetry » Philosophical

562 2

Видения от мисли 🇧🇬

Пилея най-последните минути.
Прахосвам оскъднелите мечти.
Тъмнее в скелета на призрачната утрин
на бъдещето яркият мотив.
Сега се движа само машинално, ...

vega666

Poetry » Philosophical

1.6K 2 35

Завинаги влюбен 🇧🇬

Ти очакваш да съм пак железен,
когато за пореден път от мен си тръгнеш..
и ето - няма да пропадна в бездна,
така душата ми не ще е мъртва.
Затуй не смееш и в съня да пречиш ...

myworld

Poetry

675

Моите Аз 🇧🇬

Моите Аз
Срещаме се двама с теб
насред тъмен коридор
и в миг разбираме,
че сме във вечния ни затвор, ...

docheff

Poetry » Philosophical

975 2

Не блееш ли по правилата… 🇧🇬

Хич не спазваше стадния ритъм –
беше мислещ, учтив и възпитан.
Той не блееше по правилата
и не хрупаше звучно тревата.
Простичко казано – бе нетърпим, ...

Eia

Poetry » Humorous

1.1K 12

Жената, възкресила късче Теб 🇧🇬

Плават облачета бели през небето ми;
Плаха радост – блик от топлещи лъчи,
попила капките им животворна влага,
смекчава странствали в тъгата си очи.
Надолу слязла, по пътеките неведоми, ...

Brezar111

Poetry » Other

1.2K 1 5

Единадесет избрани 🇧🇬

Единадесет избрани
Ний сме черни светове,
безформени, без цветове.
Безвремието ни родило,
земна клопка притаи ни. ...

Atazoth

Poetry

668

Сцената на живота 🇧🇬

Зад брезента на старата шатра,
усърдно репетираха уморени актьори.
С маски, протрити, във полумрака,
повтаряха до болка заучени роли.
Допускаха грешки. Отново повтаряха. ...

nikjelev

Poetry » Civic

594 1 1

И небето се отвори... 🇧🇬

В стаята със белотата -
разпиляна самота.
Там „Малкият принц“ ни събра -
отвъд пределите на Любовта.
Княжевската пейка дочака ...

Stanley

Poetry » Blank verse

1.1K 2

Ледена кралица 🇧🇬

Зимно ми е на сърцето,
снежно ми е в мисълта.
Сезонно сменям чувства,
а съм на полярен климат.
Затворник в лабиринт от лед - ...

adiinceto

Poetry

952 2

Природата 🇧🇬

Сутрин рано вятър шепне с тревата,
и кат птички цвъркат те във небесата.
И нека Господ гледа от небето,
как птичка каца на сърцето.
И нека здраве да има по света за нашите деца. ...

nikalas

Poetry » For children

711

Забравено сърце 🇧🇬

Забравям всичко. Май, че остарявам...
За цял живот запомних само тебе.
Все чукам на дърво и се надявам
това да е любов, а не обсебване.
И лекарите тук се затрудняват ...

muzika70

Poetry » Love

1.7K 9

Дали това любов е 🇧🇬

Дали това любов е
Тъй скръбта ме е сломила,
виж - грейва майската зора.
Мед от устните ти пила,
сега в неволи ще горя. ...

contessa

Poetry » Love

1.1K 1 13

Щастие 🇧🇬

Щастлива съм, защото съм прекрасна.
Не ми е нужно нищичко от никой.
Не ми е нужна нито обич страстна,
ни някой за вечеря да ме вика.
Щастлива съм, защото се намерих. ...

zapatilla

Poetry » Other

1.2K 3

Ангдем 🇧🇬

Пустош, в мрак потулена. Мъгла.
Тъма, обгърната в лоша миризма.
Тишина навън, взривове в главата,
Роден сред хора, расъл им в краката,
Тъпкан, мачкан, в опити да бива той отказан, ...

espada

Poetry

1.2K 2

Две сърца сребро 🇧🇬

Ще спра! Ще се кротна! Ще бъда разумен!
Иначе лошо, светът, ще ме смачка!
С "подходящи" жени ще разтягам локуми
и лека-полека ще вляза във крачка.
Ще диря любов - по-проста и лесна. ...

айзък

Poetry » Other

1K 1

Последната надежда 🇧🇬

Ад!
Камбаните звънят!
Тържествено!
Идва краят на една епоха! -
В това да изгориш ...

jenyivanova

Poetry

671 6

* * * 🇧🇬

ПОТОП
Черни облаци надежди носят.
Светкавици орат жадна земя.
И милост пак хората просят.
Като зелени огньове нивята горят. ...

korsar

Poetry

925 1

Зеленота семе на... 🇧🇬

Стоя с ръце, напъхани във джоба...
Опитвам се и аз, да съм добър,
но вътре в мен напира страшна злоба -
акъл ми дава, някакъв "катър"!
Говори ми на "ти", вместо на "Вие"... ...

Hekredel

Poetry » Civic

509 4

Забрави ме... 🇧🇬

Какво от мене още искаш да ти дам?
Какво от любовта ми, все не ти достигна?
В този свят тъй шарен и голям,
обичта ми все при тебе исках да пристига!
Не те ли стопли огънят от моето сърце? ...

plama7

Poetry » Love

1.1K 11

Някой ден 🇧🇬

Под ярките лъчи на ясно слънце,
при повея на вятъра студен,
във всяка капка на дъжда проливен,
ти ще се взираш и ще търсиш мен.
Ти ще ме търсиш и ще ме желаеш, ...

LittleBlueDress

Poetry » Love

2.4K 45

Момина сълза 🇧🇬

Гласът ти - момина сълза.
Докога ще си далече, докога!?
Споменът за теб е май
на мечта за утро и за рай.
Вее тихо лек ветрец ...

hcs

Poetry » Love

591

Обичах те 🇧🇬

Обичах те толкова силно,
сърцето ми сцепи на две.
Когато отиде далече,
плаках като малко дете!
Още даже се случва, ...

victoria-stoikova

Poetry » Love

796 2

Богородица 🇧🇬

Камбанен звън долавям в тишината
църковна песен изпълва ми душата.
Неделното утро е слънчево. Свят е денят!
Голям празник е. Богородица е!
Храма наблизо облян е в светлина ...

katykati

Poetry » Other

933

Мними приятели 🇧🇬

Най-боли от мними приятели,
като дяволи са, навсякъде!
Обикалят те, щом си добре -
на върха-ангели същи!
Паднеш ли, веч са акули - ...

Ve2666

Poetry

650 3

Трудният път на Любовта... 🇧🇬

Любовта, която ни прави добри...
Любовта, която ни кара да бършем сълзи.
Любовта, която не търси изгода...
Любовта, която е знам - сливане с Бога!
За тази Любов воювах в сърцето.... ...

калчева

Poetry

1.1K

Вендета 🇧🇬

Очите ми спуснàха
клепачите - пердета.
Обаче изпуснàха
безумната вендета.
Светът се престроява ...

koli4a

Poetry » Civic

487 2

Начало 🇧🇬

В началото бе Бог! А той
за седем дни светът ни даде
със рай и ад. По образ свой
от кал мъжът Адам създаде.
Живот му вдъхна. След това ...

rudin

Poetry » Other

644 5

Сред паяжини и кринолин 🇧🇬

Ела със мен във мрака,
да няма светлина,
където дъските стари тракат
и безлунна е нощта.
Ела със мен в безкрая, ...

Rois

Poetry

677 1

Не си отивай 🇧🇬

Не си отивай, защото съм слаб и няма да го преживея.
Не си отивай, защото си единствената причина за моята усмивка!
Не си отивай, защото е достатъчно разбито моето сърце.
Не си отивай, защото живота ми няма смисъл ако живея без теб!
Не си отивай, защото ангелите като теб трябва да са на земята. ...

extreem90

Poetry » Love

594

Poetry by contemporary authors

"Je suis Charlie"! 🇧🇬

Отворена рана 🇧🇬

Старата чешма 🇧🇬

Нашата стена 🇧🇬

Мама 🇧🇬

Две-три котки 🇧🇬

Неравноделност 🇧🇬

xxx 🇧🇬

Пъзел 🇧🇬

Продиктувано от ангел 🇧🇬

Мисли в новогодишната нощ 🇧🇬

Видения от мисли 🇧🇬

Завинаги влюбен 🇧🇬

Моите Аз 🇧🇬

Не блееш ли по правилата… 🇧🇬

Жената, възкресила късче Теб 🇧🇬

Единадесет избрани 🇧🇬

Сцената на живота 🇧🇬

И небето се отвори... 🇧🇬

Ледена кралица 🇧🇬

Природата 🇧🇬

Забравено сърце 🇧🇬

Дали това любов е 🇧🇬

Щастие 🇧🇬

Ангдем 🇧🇬

Две сърца сребро 🇧🇬

Последната надежда 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Зеленота семе на... 🇧🇬

Забрави ме... 🇧🇬

Някой ден 🇧🇬

Момина сълза 🇧🇬

Обичах те 🇧🇬

Богородица 🇧🇬

Мними приятели 🇧🇬

Трудният път на Любовта... 🇧🇬

Вендета 🇧🇬

Начало 🇧🇬

Сред паяжини и кринолин 🇧🇬

Не си отивай 🇧🇬

Queue