С трепет чакам вечерта да мине,
за да мога да те видя утре пак.
Нима това е непростимо,
че искам да извърша с тебе грях?
Не знам дали ще мога да те имам? ...
Аз мисля, че доброто не е пречка -
светът да свети одухотворен...
И да намерим вярната пътечка...
Без бой да може да се разберем...
С надежда будна утрото изгрява... ...
Над нея изля се мръсният дъжд,
накичи се с него, изпъна и гръд.
Усмивка срещу черно небе от стрели,
недей си мисли, че навънка вали.
Напротив, под земята сянката бяга, ...
Ах, момче, какво направи с мене?
Запали ме в сладък огън да горя!
Затварям аз очи и мисля си за тебе,
с копнеж изпълнена е моята душа.
Изтръпвам за твоите страстни целувки, ...
Къща с двор. Комина с дим е зима, пролет.
В нея бяхме трима, а четвърто – в полет.
Малкото сестриче тук криле разтвори,
радвахме се всички като проговори.
Всеки дом с пътека – сипана сгурия ...
Онова есенно дърво на пътя
винаги стоеше с приведени клони...
листата му падаха безшумно по паважа,
защото в този ден имаше вятър...
Нормална сезонна картина ...
Добре охранени са гълъбите по "Сан Марко".
Приличат на крилати йезуити.
Онази сенчеста вода в каналите
зелено се е спуснала в очите ти.
Ти може би си тук, за да си спомниш. ...
Кафето горчиво, а утрото кисело,
със мрака във мене с борят лъчи,
поредният ден, а убягва ми смисъла,
съня да прогонвам от свойте очи.
Денят ми безсолен, мухлясало сирене, ...
Пясъчна съдба
Изваях моята душа в пясъчните кули, днес... сега,
усещания есенни, дъждовни и солени близо до брега,
загърната с болка и тъга, в следваща ми съдба,
пресъхнала в соленото на пълзящата сълза. ...
Отлитат неусетно дните земни,
като звънлива бързокрила песен,
и безпризорни спомени нетленни,
се къпят във дъжда на златна есен.
Животът, крехката кристална стомна, ...
Имам нужда точно от гласа ти.
Господи, как искам да обичам!
Моето спасение е в пътя,
който ме отвежда към очите ти.
Някой ме разстреля днес от упор, ...
Описвам прилежно в тефтера гемиите,
които така не дочаках на кея.
Потънали бяха. И само сепиите
мастило харизаха, да си налея.
Отдавна съм жалкият писар на дните си ...
Ако имаш само един ден в живота,
в който от песен си всяка една нота,
и чувстваш се цял и напълно завършен.
Дали ще си помислиш че си съвършен?
Да си допрян до тялото на мечтите си, ...