Стоя будна и отброявам часовете откакто те няма.
А те са цели двадесет и три.
Не съм те виждала,
не съм помирисвала косата ти,
не съм ти казвала здравей. ...
То е нещо което не може да бъде различно
не тъгува по вятърни мелници влюбени в залеза
още пази спомени някъде в шепите
то е нещо което обгръща ме цялата...
... то е тихият шепот на няколко кестена ...
Моят път
Притаена в неродено бледо утро, в гъстите мъгли,
с оголена душа пълзяща в изгрев, живота ме боли,
с безцветна съвест на смрачаване, глъч в необятие,
в зов надежда, всяка нощ смирена съм в причастие. ...
По изгрев се събудих от студа,
Ръцете ми трепереха от болка,
Едно съмнение в душата ми се свря
Самотно... и потъна на дълбоко. От
Тишината в стаята ми се доплака, ...
Ела да поплачеш
Знаеш ли как тъжно времето се стича
и окапват бавно веселите дни?
Как набъбват клони в пролетното утро
и над тях се сипят парещи слани? ...
Сънувах една жена.
Една жена с най-прекрасната усмивка на света.
Чаровница голяма, всеки път като я погледна
и моето сърце започва да се смее.
Никой не може да устои на усмихната жена, ...
Изпълзяла от мрака на скуката,
на седлото до мен приседна тъгата -
съвсем, ама съвсем непоканена...
Казах ѝ да си тръгва, повторих ѝ -
тя се направи на глуха ...
Аз ще победя онази дива и въображаема истина.
Ще строша на Дявола рогата на хиляди парчета.
С камъка-сърце от гранит на прах аз ще ги стрия
и греха мой кармичен, още неоткупен ще засипя.
Как да поискам прошка за общата ни тъпа болка? ...
С монетите от жълтите листа
навярно съм крадецът-джентълмен –
в разбитият трезор на есента,
се къпя в алтруизма си вроден...
И просяци с невярващи очи ...