Към колекцията си ме прибави,
колекцията от минали емоции.
Сложи ли ме? О, даже ме сравни?!
Ще кажеш ли какво ти се получи?
Май от всичките изпъквам аз, ...
Да се сбогувам с теб дойдох, море,
да се сбогувам и да ме целунеш,
да ме залееш с твойта доброта
и с топлината си да ме прегърнеш!
Да ме погали бризът ти игрив, ...
Колко малко трябва на човека, за да е щастлив,
една усмивка, дума или хубав стих,
аромата на цветя от спомена красив.
Любима песен напомня ти за някой,
лицето грейва и щастието те облива, ...
Отивам си, защото те разбирам и виждам, че просто търсиш топ модел.
Отивам си, защото гледаш красотата, а не душата на един човек!
Отивам си, защото съм тъжен и ти разби всички мои надежди.
Отивам си, защото те обичам, но явно един за друг не сме родени!
Отивам си, защото разбрах, че никога няма да ...
Сипе се тихо пухкав сняг,
покрива балкана с бял калпак‚
мъгла се спуска като пелена и
застила полите на Стара планина.
Там в низината сгушен е градът, ...
Дивата природа
Широки поляни и светлосиньо небе...
Гледам те как си мечтаеш и се смееш като дете!
Разпилени из въздуха коси и високо скачащи крака...
Искам към теб да се затичам и да те хвана за ръка! ...
Затварям очи и отново те виждам.
Дали да ги отворя или така да остана?
Надеждата, крепяла ме в дните,
толкова болка тя ми е дала.
Сърцето, проклето, не спира да вярва, ...
Бях и млада, и жива, и чувствена,
бях безумно влюбена в този свят,
бях наивно вярваща и доверчива,
но сега съм друга и аз, и светът!
Само вятърът все тъй нежно ме гали, ...
Ако исках стих на теб да посветя,
той нямаше да е такъв от думи,
щеше да е в пролетен букет цветя,
защото иначе ще се изтрие с гума.
Ако исках стих на теб да посветя, ...
На мен не ми е нужно да се обяснявам.
Да разтягам фрази за онази, необяснимата любов...
Не ми е нужно нищичко да казвам,
нито да излизам посред нощ с тъмни очила на лов.
Не са ми нужни хиляди и празни думи. ...
Не ми се спи. Безсънно ми е някак.
Загледах се във тъмното. Свирепо.
Привижда ми се бледата ти сянка
и вятърно напомня ми на шепот.
Безсъници и спомени. Трагично. ...
На раздумка с Дявола...
Кафето горчиво изпих и в каприз
внезапен поисках да видя сега
дали пък Съдбата с нехаен реприз
не готви ми глупава, нова шега... ...
Часът по история - истинска скука:
Стоянов говори, говори...
До мен си, но сякаш съвсем не си тука -
тетрадката бързо отворих.
Бележката малка с наивните рими ...