Poetry by contemporary authors
Лично откровение 🇧🇬
Огън и вода,
въздух и земя:
Каквото мислиш - това и да говориш!
Каквото говориш - това и да правиш! ...
Завръщане 🇧🇬
обрулен от въздушни течения.
Форсирах жълтите реки,
прерових постните им наноси.
Обличах се в зелено. ...
Майката на птиците 🇧🇬
Изпратих ги... И двете си деца...
Стръвницата Европа ги нагълта.
Крилата им - с оскубани перца -
ще търсят път във времето безпътно. ...
Есенни размисли 🇧🇬
Тревите вред са зажълтели,
витай някаква умора
и младост още не видели
вървят забързани хора. ...
Само до Жена 🇧🇬
Ако съм ранена – ще ме риташ.Ако пък съм силна – ще пълзиш.Ако те намеря – ще избягаш.Ако си отида – ще рушиш.
Ако те забравя – ще ме помниш.Ако те застрелям – ще кървиш.Ако те спася – ще ...
С днешна дата 🇧🇬
от Дявол сякаш, не от Бог омесен,
преследван от закона, мразен, бит,
преди да го осъдят, се обеси.
Жена му сложи траурен воал ...
Забравяме I 🇧🇬
Самите себе си забравяме дори.
Обидни думи, казани пред всички
и чувства, от които ни боли.
Любовите старателно забравяме, ...
Обичам 🇧🇬
Не ми е криво. Не очаквам. Не мечтая.
Не се надявам. Не копнея. Не боли.
Не помня. Не усещам. Не желая.
Не ме е грижа. Не, не ми е зле... ...
Вие ми писахте 🇧🇬
На масата да седнем и да преброим
останалите недопити чаши,
цигарите, угаснали без дим.
И може би да разберем, че наши са. ...
Сама 🇧🇬
до мене мъжко тяло спи...
Душата в мене тъй сиротна
тихичко за любовта шепти ...
Мислите ми пак някъде летят ...
Пусни ме 🇧🇬
остави ме дъх да си поема.
Ръцете ти са вече безполезни,
не искам свободата да отнемат.
Остави ме доброволно да си тръгна, ...