Poetry by contemporary authors
Самотен Конник 🇧🇬
Самотен в таз тишина, препускам аз.
Самотен в тъмнината, укорявам се без глас.
Самотен само в ума си мой, лутам се аз.
Самотен, страшно е това, аз знам. ...
* * * 🇧🇬
Дай на птицата крила и глас.
Така Той ги е създал.
Кучето приятел, птицата другар.
Така е, защото Бог така е казал. ...
Сбогом 🇧🇬
Но ми е нужен друг,
любов съзирам в твоите очи,
но топло рамо искам тук!!!
Да бие редом с моето едно сърце ...
Безумно 🇧🇬
но не виждаш.
Тишината от думи ехти,
но не казваш.
И сънят под клепача шепти, ...
Кръстопът на съдбата 🇧🇬
след кръстопътя следва кръстопът,
проблемите надеждата прекършват,
а още дирим правилния път!
Вървяхме близо тридесет години, ...
Другата 🇧🇬
нито пък сънищата уморени,
аз само мигове споделям
във нощите усамотени.
Не искам да подреждам вятъра, ...
Молитвеност 🇧🇬
Благословен денят след петък и тринайсти,
след пълната луна на назиданието,
след сблъсъка на гордостта и мерзостта –
да бъде светлина с аура бяла, отче православни! ...
Ако можех... 🇧🇬
Но не мога. Само цапам, цапам...
А след мене пръски цветен прах
като сълзи в тъмнината капят.
Ако можех да танцувам - бих. ...
И нека светът бъде наш 🇧🇬
винаги
болезнено много
с пълна
и почти избледняла ...
Тревата 🇧🇬
Косена е във безпощадно време.
Пелиновият дъх сега накъртва
и тази смърт не мога да приема.
Из нея още мърдат безнадеждно ...
Далечен призив 🇧🇬
измервам най-далечно разстояние,
без птицата на твоите крила
не се завръщам... даже и в стенания!
Във въздуха без твоя дъх ...
Кражби 🇧🇬
после и бирата на жената
от съседната пейка
опита се да ги отмъкне
без да ги разлива ...
Единадесет месеца сълзи в куплети 🇧🇬
в душата ми валят отново.
И пак въпрос. Защо реши
от този свят да тръгнеш скоро?
Защо премина ти на екс ...
Нощем в гробището 🇧🇬
Нощем в гробището
1. Щом покривалото на мрака света покрие
и гробищата притихнат в чернотата,
а облак мастилен Луната закрие ...
Негативно програмиране 🇧🇬
черно-бели
квадратчета
ме предизвикват
да играя сам ...