И пак след залеза очаквам изгрева жадуван.
Не вярвах аз в лъжите, а истините не открих.
От сърцето ми самотно мечтите отлетяха,
но пак вървя със сълзи на очите
и вярвам аз докрай в мечтите. ...
Живее сам със спомени и с албуми.
Из село се разхожда, без бастуни.
Съседите го поздравяват с "Хей юнак"
"Отивам да си купя хляб". Нали е веселяк!
Помни дните тъй далеч оставил... ...
Остана ми половината небе,
половината живот прескочих.
Светът ме раздели на две...
във края му съвсем се вкопчих!
В началото бе словото... и светлината. ...
Изненадай ме. Върни се посред нощ.
Ще позная твойте плахи стъпки в мрака.
Тежки клетви и мечти - не струват грош!
Тя, едничка, любовта ми те дочака...
Приближи отвън на пръсти, стой така. ...
Бойко реши "до дупка война да води"!
Какво му дреме, че страда ни народа!
Борбата за власт явно му е по-мила!
Той не вижда ли, че нацията е безкрила,
че конфронтацията за хората тук* е фатална? ...
Залагаш пак капани от захаросани стихове
по трасето на трудния стипълчейз.
Зад гърба ни са всички прескочени мигове,
с обрасла трева вече е фейсът.
С изхабени страсти са старите шпайкове. ...
Любовта си отива безмълвно навела глава,
сломена от толкова истински пареща болка!
Няма пламък в очите ù, няма даже искра
има само сълзи на безпомощност...
Любовта си отива! Със нея си тръгвам и аз - ...
В КЪСЧЕ НЕБЕ
Исках да слушам как гали гласът ти:
звън на камбана и стих на щурче.
Свещ ще запаля за нашите смърти,
кръст - за живота ни, който тече. ...
Ну, подожди, товарищ Останишеф,
на партията нужен си и ти –
какво че пак мандатът ти издиша,
достигнал европейски висоти!
Най-ляв си в наш'та лява политика ...
Удовлетворение, спокойствие и тишина.
Мир, единство между тяло, разум, чувства.
Енергия, баланс, хармония и красота.
Позиция и дишане, превърнати в изкуства.
Неподвижен, във мига усещам вечността. ...
Разбирам, че си молитволюбива. -
Все молиш се на светлото небе...
Но как ли то с ръце ще те обвива?...
Или очакваш гръмки богове?...
А би могла да се любоотвориш, ...
Сипах зоб в торбата на деня си
и полетях от други дни издрана.
Метеоритни белези да вкаменя,
в съюз със себе си да бъда алемана.
А всички атоми и клетки да цъфтят ...
Изборите чукат днес,
за кой ли път отново и отново,
във някакъв безкраен, безполезен стрес,
във чакане на ялова обнова,
в оглеждане за някой нов Астор, ...
Когато всичко друго си отиде
и сам останеш, гол като сирак,
когато и добро, и зло премине,
от камъка дори бъди по-як.
Когато всички тръгнат срещу тебе ...
Не знам дали изобщо те познавах
или пък просто съм си те измисляла.
Като влюбен хлапак те оправдавах,
и спорех с ослепяващата истина.
Обичах те... Но някога преди. ...