Poetry by contemporary authors
Сакарска идилия 🇧🇬
Безброй звезди по нощното небе...
-Порой мечти изпълват твоето сърце!
Кадънки цъфнали навън ...
Тишината е път 🇧🇬
докъдето дълбоко заглъхват тревогите.
На предела на всяко мисловно пътуване,
там душата се ражда да следва посоките,
не които светът принудително иска, ...
Като в храм 🇧🇬
във който диво се поселих.
Разбойник бях. Кръчмар презрян,
но себе си във теб намерих.
Отворих всичките врати, ...
Да си кажем Сбогом 🇧🇬
Няма смисъл да се мъчим.
И да започнем отначало,
няма как да се получи.
Беше хубаво, нали? ...
И тишините имат звуци 🇧🇬
разпада
допада
припада
и нишките. паяжини. ...
Хайку 🇧🇬
всеки ден мета по малко
сянката на ореха
игра на семейство -
около пръста на момичето ...
Преди да ме разпнеш 🇧🇬
Като черен котак се е свило сърцето и мърка.
Ще закусвам навън. Ще си взема единствено четките
и една от резервните истини. Дето вляво човърка.
Ето Бог се пресяга към мен, със лъчите си слънчеви. ...
Колко е хубав животът... 🇧🇬
Слънчеви лъчи в душата ми греят,
озаряват красивото чувство на любовта,
а пък сърцето ми страстно жадува,
някога да прегърне най-чистата свобода. ...
Йовано 🇧🇬
Толкоз души изгореха за нас, Йовано,
толкоз сърца за нас туптеха със години.
Толкова любов в сърца ни млади бе събрана,
а с толкоз омраза очите ти са днес покрити. ...
Жънат безстрашни жътвари 🇧🇬
Поглеждам нагоре и ето,
небето отваря врата,
през погледа чист до сърцето
във мене вестта долетя. ...
Една жена 🇧🇬
а друга през мъгла и пустота,
една ме гали нежно с ветровете си,
а друга ме захвърля в бурята.
Една ме обладава само с думи, ...
Как съм те обичала 🇧🇬
Но отмина. Като буря през април.
Опитвах се в снега да нарисувам плам,
а не виждах, че ти кибрита ми си скрил.
Как съм те сънувала - само аз си знам. ...