Poetry by contemporary authors
Ако пак 🇧🇬
ще се пръсна на въглени живи
и още преди дъх да си вдъхнал
(те не са като мен милостиви)...
Ще те опърлят! ...
Понякога 🇧🇬
Понякога сънувам те в прегръдката
на океаните във синьо откровение.
Понякога ловувам във отвъдното,
как ласо метнала съм върху времето. ...
Спирала 🇧🇬
... И се върти през времето кръгът
– всевечни са законите прастари –
и всичко следва земния си път,
а на земята всичко се повтаря: ...
I am not like that J girl 🇧🇬
а ако ти ми пишеш - дори да искам, едва ли ще ти отговоря.
Ако някога ми звъннеш - повярвай ми, няма да ти вдигна,
а ако ти вдигна - без съмнение след секунди ще затворя.
Макар че много искам - знам, че няма да те търся, защото... ...
Недей 🇧🇬
Усмихвай се, танцувай,
целувай ме, люби ме
и нека утре да не си спомням
тази нощ и този танц ...
Жълто небе 🇧🇬
и сякаш всеки час със теб не делим
и сякаш въздухът помежду ни поглъща
това, което на небето ни гори...!
От опит за стих - до бездънна забрава ...
Искам да съм два банана... 🇧🇬
във устата на Ивана...
Или - две бълхи, заспали
в нежните коси на Кали...
Искам аз да съм кайсия ...
Очите ù като два бадема... 🇧🇬
кожата ù като коприна мека,
устните ù като праскови сочни,
сърцето ù като въглен горещо.
Погледът ù - бистър и чист, ...
За вълците и хората 🇧🇬
Ю. Терзийска
Тази истина 🇧🇬
Чак до кръв ме продира.
Жестоко!
Не е сън, както беше преди.
Не е мит. ...
Едно момче, едно момиче... 🇧🇬
Едно момче с едно момиче
танцуваха на кръстопът-
изящни в танца символичен
на още дремещата плът... ...
Жените на Добруджа 🇧🇬
Когато престъпят на пръсти възмладите златни жита,
а въздухът трепка в предчувствия светлозелени
и в ирис на литнала птица в простора докрай ще чета:
жените на Добруджа идат. И идат за мене. ...
Лека нощ(ница) 🇧🇬
а в нея лека жена.
Нощницата не крие нищо,
жената също.
Всичко е на показ. ...
Третолак 🇧🇬
На шест е още, ала вече
чете и пише като нас,
та питам се, какво ù пречи
да го пропусне първи клас? ...
Онемелият славей 🇧🇬
и гората заглъхне от врява
в шубраци от глог, в белочели липи
онемелият славей запява.
Сякаш с клюнче, по-късо от шип на бодил ...
Майски дъжд 🇧🇬
Прегърнал този майски ден през кръста,
дъждът полека слиза от могилите,
пристъпва в мокрите треви на пръсти,
гъстее, ромоли, набира сили, ...