Покривки снежнобели на простора ветрее
добрият южен вятър – тъй весел, закачлив,
а слънцето отгоре приятелски се смее
на облака дъждовен, ревнив и пакостлив!
Разстила се "морето" – зелената морава, ...
И може би трябва да спреш с въпросите към мен
и да потърсиш отговорите в себе си.
Да спреш да питаш „защо” и „какво”
и да го направиш друго.
Преследват ме сенки и теб те превръщам в такава, ...
Аз ти вярвах, приятелю. Най-старомодно ти вярвах.
Мислех, има значение – в този циничен живот.
Днес съм мъртва. На пепел и пръст съм, студена жарава.
Ако духнеш, ще стана на облак от бивша любов.
Знам защо ме предаде. Ах, демони имаме всички, ...
Не ме търси, когато мен ме няма,
огледай се и ето, там съм -
в тревата, на дърветата в игличките,
на птичките в песента.
Ще бъда и кралица аз на зимата, ...
Тя дълго ви над стръмното усое,
но кой ли чу задъханото във кръвта ù?
Самотница-вълчица над прибоя
надвеси се, дошла от билото на планината.
Здрачаваше се, плискаха вълните. ...
Омръзна ми от вашето ''Обичам те!''
Копнея да живея в самота.
Да полетя докъдето ми се диша...
Ах, каква, ах, каква синева!
Писна ми да ме разпъвате с(ъс) чувства! ...
Понякога в миг отново идва тя, тъгата,
нечакана и тъй немила гостенка за мен,
тихо влиза с усмивка през вратата,
с леден полъх изведнъж сковава моя ден.
Искам да избягам, да се скрия, но не мога, ...
Сутрин събуди се... и усмихни се!
Погледни се... и усмихни се!
Още на изгрев слънце... стани и кафе си направи...
А после красиво се облечи, за работа се приготви...
Слушалките сложи, музиката си пусни ...
Синчето мое малко, сладко, златно,
как кротичко във люлчицата спи,
ще се гордее мама с тебе вероятно,
а ти ще я тешиш в дълбоки старини...
....................... ...
Завръщам се във своя дом! И пак
със тебе съм, загърбил самотата!
Далеч живях, бях странник, бях чудак,
но кредити не вземах от съдбата!
Защото те обичам!... Любовта ...
Това е всичко! Нагоре и напред!
Това е всичко! Горд и благороден,
и твърд, и устремен нагоре и напред,
вървя по своят път не лек, съдбовен,
през мисли, чувства и с мечти безчет. ...
Защо очите ти даряват ми надежда,
след което бързо ще ме предадат,
това до един въпрос във мен навежда:
Кога рани от любов ще спрат...
Защо устните ти толкоз топло ме целуват, ...
Частица в Необята
Във този свят от Хауса понесен
сред толко много Рай и много Ад,
вървя по път трънлив, не лесен -
през зима, пролет и сред листопад. ...
В страната на разбитите сърца
за любовта не смее никой да говори,
със нея плашат малките деца
и чукат на дърво да не повтори.
Наричат я с различни имена: ...
Тайнството на Любовта
Като сестра на пролетния вятър -
ще бъда мека, възхитителна, добра!
Ще дойда цяла в светлини обляна,
ще нося радост, нежност, доброта! ...
От рано на кея стоиш и хвърляш мрежата стара,
годините спря да броиш, носиш им само товара.
Зареял си поглед далеч и слушаш как пее морето,
очите ти светват за миг, как стяга те само сърцето!
Гларус край тебе кръжи, леко докосва водата, ...