Poetry by contemporary authors
Вълча болка 🇧🇬
Сълзи. Не са от мен. Душата ми отдавна
не е олук за скръб. Липата вероятно
пропуска времето на капки...
Над тях ленива прах размятат ...
Стъпки в пясъка... 🇧🇬
...Денят отплаваше към залеза...
Морето леко се стъмни
преди да разлюлее алени
до хоризонта чак вълни... ...
Бог да те пази 🇧🇬
Небето над мен се стовари.
Светът ми се срути, земята се срина –
шамар да ми беше ударил!
С нож да ми беше пронизал сърцето, ...
Не изплувайте... 🇧🇬
от затворени, заключени врати.
Като сълзи недоизплакани, неотронени,
не изплувайте, от спомени боли...
Не изплувайте... като вълни ...
Плачеща жена 🇧🇬
лицето черно е от размазания грим.
Гласът треперещ, устните пресъхнали
гърлото безмълвно е заради неизречените думи.
Тялото потъващо, леглото поглъщащо, ...
Смърт... eла! 🇧🇬
Eла, СМЪРТ моя!
Eла... ВЗEМИ МE!
Eла тихо - загърби мe,
за да тe нe видя аз! ...
Воин 🇧🇬
Аз съм денят. Аз съм и нощта.
Див и яростен. Воин и пазител.
Воювам с дух, сърце и душа.
Насаме със съмненията и съвестта. ...
(Не)мъртвите поети 🇧🇬
Поетите призвани, орисани да пишат,
разпънати между "сега" и бъднини мечтани,
чрез радостите хорски и болките им дишат,
със слово ни разтърсват, или лекуват рани. ...
Сънувам спомени 🇧🇬
преминаха през огнището на деня ми...
Мечата кожа пред него - съвсем,
ама съвсем изпосталя...
Проскуба се пищната козина ...
Следизборно 🇧🇬
това е ясно като две и две.
Ако така животът продължава,
нещата не отиват на добре...
Днес мутрите пак правят политика. ...
Целувка за сбогом 🇧🇬
Целувката за сбогом се запомня,
недей да ме целуваш отчуждено!
В една целувка чувството е огън,
без който на човек му е студено. ...
След всяко "откъсване"... 🇧🇬
След всяко "откъсване" знай любовта ми
е дваж по-силна и истинска!
Не се колебая да искам ли още
и още, и още пак същото. ...
Друга 🇧🇬
Започнах, щом осъзнах, че светът е неприятен, лош, с дъх силен,
студен, с дъх остър като нож.
Бях малко дете,
бях безгрижна, ...