ПИСМО ДО МОЯТА ЛЮБИМА
на Берегинюшка
По пътеки, осветени от луната, всички водещи към мен -
усещах радостта, която носиш, за утрешния светъл ден.
Събуден от твоята нежност, след тъжна и дълга тишина, ...
Ти само спи. Аз просто ще те гледам.
Сънят ти е прозрачен похлупак,
под който непоръбеният мрак
извайва теб - седефената Леда.
И ставам нощ. И ставам черен лебед, ...
Когато се влюбя, съм луда стихия,
не признавам ни бряг, ни море,
когато обичам, съм като магия,
раздавам любов като малко дете.
Когато те искам, мога да литна ...
Дните минават бързо; като времето безследно...
А спомените остават вътре... във сърцето вечно!
Радост са били приятелите, символ на вечността.
Измет са били парите, купувайки нашата душа!
Где изчезна приятелството? Где е сега? ...
Искаше много, а какво се получи?
Стигна дотам, откъдето и тръгна.
Тъкмо да скочиш и нещо се случи.
Гравитацията надолу те дръпна.
За момент си помисли, че възможно е всичко? ...
Коя е истинската – как да разбера -
червило, грим, магия във очите...
походка на подплашена сърна...
Какво е тъй вълшебно във жените?!
От погледа ми бяга - а следи го май, ...
... Но тя е красива със свойта простота
и същевременно толкова свенлива,
но не за мен и не за любовта,
а защото, да, защото е красива.
Тя е велика с чувствата, обича... ...
Заключих в сърцето си мъничка тайна -
така, да я пазя от лоши очи.
Тя беше тъй крехка, прозрачно-нехайна,
беззъба, безвредна, безгласна почти.
Минаваха дните, а тайната спеше ...
Не моля аз за вярност. Но, моля, спри да лъжеш.
Във що любов без вяра със време се превръща.
Не искам и да слушам за всички изневери
с мъже, жени - в пустиня моралът се намери.
Неверни твойте думи - пресъхва всеки бъкел, ...
Изваях образа ти във безсънни нощи,
с целувка нежна вдъхнах ти живот.
В миг пред мен от плът и кръв стоеше,
като мечта, изживяна за нощ.
От страх, любовта си да не изпусна, ...
На малко хора в живота мечтите им се сбъдват,
защото в тях никой силно не вярва,
и хората сякаш още живи си "тръгват",
защото без мечти животът разсечен е с брадва.
...
Колко ли мигове сме пропуснали,
в клетка затваряхме любовта,
колко ли нощи в студ зъзнехме,
криехме ключа на нейната врата.
Колко ли мигове сме си липсвали, ...
Есента се разплака и тази година,
по мокри тротоари вървя.
Отново по старите стъпки ще мина -
бледа, измита следа.
Не исках спомен за тебе да будя, ...
Приятелю, пусни ме в твоя свят
около огъня ти да се сгрея,
да ти изплача моето мълчание.
Една сълза приседнала да коравее,
а ти пробойните усетил в мен, ...
Благодарим Ви
Още сме деца, но спомени красиви от тук събрахме доста
със учителите наши и със нашия хубав клас,
бяхме малки, Вие ни градихте моста,
учители, благодарим ви, че винаги били сте с нас. ...
Очи затварям, ето те, пред мен си,
ръце протягам, да те прегърна искам.
И в тишината пак дочувам твоя песен,
и всичко е като преди, но теб те няма.
Заспивам и не искам ден да идва, ...
Не питай Любовта дали си струва.
Тя няма за душите ни цена.
Уж дъх е, а пък вятърна нахлува.
Сълза е, а прилича на вълна.
С искра ще блесне - в миг неволно кратък, ...
Когато самотата услужва свои нужди,
тогава навярно една любов е спряла,
когато дори и погледите станат чужди –
всичко останало е само една раздяла.
Да не бяха сърцата – тази любов да творят, ...