Галопират годините неспирно
като подгонено стадо диви коне,
пътеките обрасли в бурени сиви
белеят от прах на уморени нозе.
На гриви в кичури сплъстени ...
Всяка пролет се завръщат по двама
във гнездата, оставени лани.
Аз сама съм, а него го няма.
Тесни станаха всички посоки.
Колко дълго пътувах, но сега уморена ...
Сляп за правдата, много невеж и самотен
все препуска човек, вечно гони късмета в живота.
Търси пътя си, вгледан във чуждите грешки,
вместо сам да е искрен и честен, ей тъй, по човешки.
Често скрит зад безсмислени думи фалшиви ...
В сърцето си те пуснах, още щом
научих радостта, че ще те има.
От ласки и мечти строих ти дом.
Частица стана моя неделима.
Дойде нечакана и подранила, ...
Дъжд и вятър, и море съм
Нали дъждът се влюбва във тревата
и в силата си страстно я прегръща.
Нали воал цветята си намятат –
от вятър. За любовната си къща. ...
Един до друг сме двамата сега.
Един до друг - изправили снага.
И гръд до гръд са нашите тела,
пронизани с Амурова стрела.
Едно до друго - двете ни лица ...
- Къде си, Дяконе?! - викът всенароден
отчаяно и с вопъл пак отеква -
да видиш как народът ти отново
въстана днес от своята Несрета!
За Святата Република се бори ти, ...
Колко мъртви минути и надежди добри разпилях,
колко пътища стари и посоки различни отхвърлих,
в колко битки горях, пренебрегнала фактора "страх",
колко хора запомних от дългия списък на мъртвите...
Колко истини срещнах със измамно фалшив ореол, ...
ЦВЕТНИ ЗВУЦИ
Като шарена черга, от звуци тъкана,
многогласно ечи този свят покрай нас –
като трепетна струна и ек на камбана
отзвъняват мигът, отлетелият час. ...
Отново сънувах как те събличам и как те галя с устни.
Как телата ни се сливаха и как бяхме повече от...
Сърцето ми биеше лудо, докато ти ме докосваше.
Устните ми пресъхваха,
о, твоята любов ненаситна. ...
Ако си отида, не ме забравяй,
запази ме дълбоко в твоето сърце,
с поглед и въздишки остарели,
погубен шепот на пожълтели редове.
Ако си отида, не ме забравяй, ...
Аз мога да те чакам цял живот
и сто години все да те желая...
да диря към душата твоя брод,
през времето - реката на безкрая...
Не е възможно път да споделим ...
Понякога навярно във съня си
наричаш ме пак с нежни имена,
но нямаш ме наяве във деня си.
За теб съм вече чуждата жена.
И много друга съм, тъй много друга... ...
Минават години, часове и дни,
напразно се надявам да спре да ме боли.
Поглеждам в очите си, но болката по-малка - не става,
докосвам косите си, ала парфюмът му остава.
Там е, за да ми напомни, ...
Видях едно дете самичко плаче -
надува се и раменете му трептят.
Не виждах разум в очите му, обаче
чувствата му - огъня ще изгорят...
Веднага го прегърнах и целунах. ...
Красива си като сълза в очите на девица,
пролята с тръпката на първата любов,
красива си като летяща във небето птица,
зареяна свободно в полета си нов!
Красива си като море резпенено игриво ...
Когато се надигна от пясъчното ложе на страстта -
те виждам как простора прекрояваш
с призрачните ножици на чайките.
Пред голотата ти вълните кротват, изплезили езици,
а ранните лъчи докосват върховете на гърдите ти. ...
Без огради къщите са по-различни –
по-весели и шарени, по-мъдри.
И напролет върху жълтите кирпичи
асмите ще разпуснат топли къдри.
Ако щъркелът се сбърка да намине ...
Мамо, още помниш деня, в който ме роди.
Деня, в който първите ми крачки ти смело преброи.
И онзи ден, ден, в който сплете черните ми дълги коси
и за първия учебен ден чантата ми приготви ти...
После бал с татко ми сътворихте, ...
Колко души трябва да се самозапалят,
в отвъдното да идат, след като изгарят,
за да тръгнем най-накрая по нов път,
а не момите ни да продават своята плът?
Хората да живеят достойно, щастливо, ...