Poetry by contemporary authors
Прошка 🇧🇬
се ражда пак поредният ни ден…
И тръгва нероден към свойто трудно -
задъхан, жаден, вечно устремен.
Охлузен се провира в битието, ...
За теб... 🇧🇬
За теб скърца леглото ми и хлопа дъската ми,
теб чака усмивката ми, когато се мръщи.
С мисълта за теб се стяга ръката ми,
когато съм сам самичък вкъщи... ...
Приказка за ангела 🇧🇬
Недъгав бе. И бе изгонен.
Зад ангелското му чело
мъждееше неясен спомен
за Рая и за Господ Бог, ...
Незабравима нощ 🇧🇬
с лъчи покри моето лице.
Прекарах нощ чудесна,
галена от твоите ръце.
По-късно срещнахме се във фоайето, ...
Заговезни 🇧🇬
Искам прошка!
Защото съм грешен пред тебе
и отлично разбирам, че пак ще греша.
Вън е зима, вън вятърът свири на гребен ...
* * * 🇧🇬
към себе си
и един към друг,
и пак не можем да си простим,
че дълго се обричахме ...
Мъгла 🇧🇬
Животът ни - една голяма сцена
и в роля влиза твоята съдба,
със вяра в себе си, опиянена,
тя трепетно ликува чрез духа. ...
Нелогично 🇧🇬
Такива щури мисли си редя,
че пусна ли ги, ще забъркам каша…
И много ще прилича на война,
в която мъдростта се подчинява ...
Себе си завинаги 🇧🇬
се крие в грозните ви тайни...
Не искам с вас да бъда цяло,
ще следвам своето начало!
Ще бъда себе си, когато мога, ...
Пролет 🇧🇬
разтваряш си цветовете и ме вдъхваш със живот.
Дърво мое, тъй скъпоценно,
накланяш си клоните и мисля, че стигат до небето.
Гора моя и изворът на прелестта, ...
Пробуждане 🇧🇬
какво, че куцам... здравето линее...
Когато пак пролет идва нежна
и птича песен ехото люлее...
Не унивай мрачно, душо моя, ...
Дали да си отида 🇧🇬
Косите ми са от часовници,
асфалтът пари под краката ми,
в свят, обречен на бездомници,
липсата на кукувица е трагична. ...
Скъпо 🇧🇬
една надежда, превърната в лъжа.
И колко сляпо защитавам вината,
когато искам илюзията да спася.
Колко време би отнело ...
Из Досието на Истината 🇧🇬
(малко сюрреалистично)
Истината лудо люби се с Живота.
Нахалният, изменчив похотливец,
понякога прегръщаше я страстно, ...
Ще можеш ли сега да ми простиш 🇧🇬
в единствен миг оттук ще си отида.
Светът ще се усмихва и след мен
и пак звезди с любов ще му намигат!
Прашинки сме сред вечния всемир, ...
Песента 🇧🇬
Никога ли не спиш, вечно ли в синьо се люлееш?
Как без думи красиви песни пееш...
Зад каменния прозорец скрих моето небе.
Прашните стени оцветих в перфектно синьо - лазурното море. ...