Poetry by contemporary authors
Знамена 🇧🇬
капитанът и ротата се строяват,
за почест всички шапки свалят,
последна почит отдават със сълзи...
А народът сляп, окаян - шуми, ...
"Вината е в тебе, Животе" 🇧🇬
Колко дълбоко боли. Спомен ненужен до гроб е.
Спомен отеква в съня. Но сълзите трият се в ручей.
Небето разтваря деня. А извор неверен е моята участ.
И потъва светът ми разлистен. Не диша и сляпата младост. ...
Раят 🇧🇬
Като парцал виси небето -
дрипливо, мръсно одеало.
Представям си (кипи джезвето),
че всички носят дрехи в бяло. ...
Час за излитане 🇧🇬
Хубаво е посред нощните завеси
някой да пререже правилата,
върху голите дървета да намята
думи, несъбрани в словоред за двама. ...
Угарки 🇧🇬
във ъгъла
и показно
кървеше бели стихове.
В ума ми се въздигаха ...
На чаша кафе 🇧🇬
които си удрял без жал
онези мечти - изживяните,
и онези, потънали в кал,
са лотоси, заспали в тръстиката. ...
(Не)празнично 🇧🇬
инфарктно и нелепо.
Настръхнала е кожата
на времето свирепо.
Душите си въстанали ...
Завръщане в детството 🇧🇬
Там слънцето зрее. Водата трепти.
И търся във себе си мълком детето...
Откри ли го вече във себе си ти?
А то се пробужда със звън на китара, ...
* * * 🇧🇬
спомените, които те гнетат,
тръгвай, просто тръгвай...
не мисли
и не тъжи - ...
Нощ 🇧🇬
Няма луна, нито звезди.
Снегът се белее в тъмното синьо.
Вятърът вее край всички комини.
Тъмно е. Мина полунощ. ...
Дяволче 🇧🇬
взе, че се разля!
Сам ли сторих тази
глупава беля?
Мама ще се скара! ...
Мъж 🇧🇬
очите присвити,
не в дуго, а в пътя намира покой.
С ръцете си груби
той стиска звука си ...
Излияние 🇧🇬
В лицето ти намирам това желано мъжко изражение,
убива ме и хвърля ме в прегръдките ти за спасение.
В усмивката ти тихо се разтапям,
тя ме побърква, копнееща в нея се потапям. ...
България 🇧🇬
Късче земя, напоена
със сълзи и кръв.
Ласкаво море
и бистра планинска вода. ...