Poetry by contemporary authors
За теб копнея... 🇧🇬
за гласа ти, за твойто бяло тяло.
Далеч съм днес, но ще се завърна,
за да те погаля, целуна и прегърна.
За теб се моля ...
Оман бял 🇧🇬
на ветровете,
ти си примката
на бесовете.
Ти си оман бял ...
Сърцето - не ще ти повярва! 🇧🇬
на сърцето да обича?
Как можеш да му обясниш,
че няма никакъв смисъл?
Как можеш да спреш кръвта ...
Костенурка 🇧🇬
Бавно, предпазливо,
тежко и дремливо
върви по пътя си,
натежала от безплодна мъдрост, ...
Проказа 🇧🇬
Прокажен е светът, в който аз живея...
Нямам право нито да обичам, нито да се смея...
Прокажени са душите на бездушната тълпа...
Прокажени са техните сърца... ...
Зимна усмивка 🇧🇬
Птиците по жиците,
цветята по полята,
сезоните по клоните,
хората с шушоните ...
Гурбетчии 🇧🇬
Под мъртвите слънца на дните ни безоки
дори копринената тъкан на мечтите избелява.
Изчезнали са кръстопътищата с хиляди посоки
и само слепи улици и пътища за никъде остават. ...
В зимната утрин... 🇧🇬
Във зимна утрин, но която
на пролет повече прилича:
небето- в цвят червено-златно,
звезда- от изгрева наднича... ...
Понякога 🇧🇬
нечуто, ненадейно, настойчùво.
Отваря ми внимателно вратата
към таен път и към огнище живо.
На пламъка му бързам да се сгрея, ...
Ново начало 🇧🇬
Едни се влюбиха, втори забогатяха, трети обедняха,
а някои си останаха вечно насаме със своите сълзи.
За едни беше проклета, за други беше сполучлива и добра.
Дори за теб се предсказа, че с теб идва краят. ...
Вододел 🇧🇬
Е, добър вечер!
Ето че днеска
достигнах и аз до въпрос:
каква тема - голяма, ...
* * * 🇧🇬
живей за тях,
страдай ги отново,
преживявай ги непрестанно
и какво ще разбереш ...
Аз и ти 🇧🇬
Бяхме с теб като огън –
горяхме в пламъка на любовта.
Безброй години все се търсихме –
накрая съдбата ни събра. ...
Мъглива вечер 🇧🇬
в мислите ми вече им е тясно,
изсъхнали и тук-таме изронени,
но лъхащи - на минало прекрасно.
По нищо не личи да се стопяват - ...
Научѝ ме, птиче 🇧🇬
на Валери Антимов
Научѝ ме, птиче,
да съм като теб-
хора да обичам ...
Краят на една илюзия 🇧🇬
сърцето - онемяло, сега мълчи,
простило се с едно обичане,
загърбило мечти и цветни дни.
От зимен студ сега е вледенено, ...