Poetry by contemporary authors
Кокили 🇧🇬
Ето нашата Дилянка
из вълшебната градина
дълго гони свойта сянка
и накрая я размина. ...
Доверие 🇧🇬
се втурна маскиран
в прозрачен воал.
И вазата с цветето
се люшнаха... ...
В паралелни светове 🇧🇬
Вратите им са двойно огледало.
Със тебе се разбираме добре.
Мълчим – отломчици от нещо цяло.
Минутите се сгърчват и болят, ...
Гняв 🇧🇬
изтръпналите мои зъби...”
Иван СТАНЕВ, “Болка”
Светът край нас е зъл и уродлив,
но скърцане със зъби не помага, ...
Сълза 🇧🇬
Заплака душата ми,
изтъркули се сълза.
Залюля се, препъна се,
но тръгна сама. ...
По платното бяло 🇧🇬
С тая четка есенна рисувам
По платното бяло стича се боята
И с пръстите си мръсни те рисувам
По платното бяло оставям ти ръката ...
* * * 🇧🇬
когато не е поискана,
любов не се дава,
когато не е пожелана,
клетва не се изрича, ...
Топла постеля 🇧🇬
да ни е завивка през нощта!
Гушвам те... а времето е спряло
и притихва, за да те приспя!
Не познахме есен, нито зима – ...
Янус 🇧🇬
Лицето ти е строго и любимо,
човешки лик и камък от скала.
Там светят пламъци неукротими
и тайни Зевсови завинаги мълчат. ...
Прощавам 🇧🇬
с душата си, в която той твори...
на онзи мъж, запалил сто пожара,
оставил в мене всичко да гори.
За всичките ръждиви остриета... ...
Давай, върви си... 🇧🇬
Този път няма да плача,
там, където няма реално начало,
няма и истински край…
Давай, върви си… ...
Опознай ме 🇧🇬
чак на дъното на океана ме търси.
В себе си аз нося скрити
всички болки, радости, тъги.
Намери ме - мен, съкровище изгубено, ...
Гримът на клоуна 🇧🇬
Наплака се поне красиво. Изтекоха два океана.
В сърцето си музей отвори, по своему и личен Лувър,
където нареди изрядно това, което му остана.
Наля си чаша бистър поглед и я изпи, за да прогледне. ...
Всичко се продава 🇧🇬
Всичко вече е с пари...
Както Господ хвърли зара,
цял живот ще ти върви...
Този свят е миша дупка, ...
И толкова! 🇧🇬
Очите ти пронизват хоризонта.
Настигаш ме на някой кръстопът.
Поглеждаш. Отминаваш ме. И толкова!
Събирам сили да се съживя, ...
Август, 2002г. 🇧🇬
измислям си истории за деня.
Но те нали измислени са всички,
не са наистина, а са мечта.
И гледам пак опразнената стая, ...