Река от сълзи подсуши
и сърцето нежно докосни.
В море със страх се впускам към дълбините
и с надежда изплувам към висините
там, където бъдещето ни зове.
"Ще се возим ние със самолет,
ще излязат тигрите на терена!
На никой няма да дам аз отчет -
от Бог държавата ми е поверена!
Цялата публика се разтресе - ...
Tи си тук, вече не изпитвам страх.
След толкова нощи, в които плаках и плаках.
Сърцето ми сигурно ще продължи да тупти,
но не мога да забравя лицето ти...
Когато пак си тръгваш, обърни се, ...
(из цикъла "Вицове в рими")
В онези позабравени години,
когато бях все още недоучил
студент хуманитарна медицина,
на осми март веднъж така се случи, ...
Не мислиш ли, че всъщност е лъжа,
че уж на тридесет избистря се ума,
а ти за пръстите отново се хвана
и под хипноза от лъщящи дрънкала
в прокрустовото ложе се завря... ...
Обичам дъжда, що чука
по прозореца на моята Душа,
и чисти всяка клетка, емоция, тръпка отрицателна...
и зарежда ни с положителна тъга -
незнайно защо позабравени неща... ...
Хей, познаваш ли ме още -
толкова много време измина,
но и до днес мисля за тебе нощем,
ще си мисля и след десет години!
Казват, първата любов не се забравя, ...
Защо се заблуждавам, защо, защо, защо,
от мен щом нищо няма да остане.
И крехото ми счупено стъбло
ще стане пръст, цветя-гердани...
Изобщо няма смисъл да съм тук, ...
Животът на ръба обвързва те с опасността
и свличаш се по склона стръмен, летиш към пропастта!
Спасението е назад далече, да се връщаш - късно вече
и усещаш как тялото ти под силата на бурята се свлече!
За прошка молиш, но няма кой да чуе твоя зов, ...
За малко отдих крак подвихме.
Преминали сме топлия Зенит!
На хубавото Минало се възхитихме,
но Хоризонтът ни остана скрит...
О, толкова е хубаво, когато, ...
ЕСЕН В КАФЯВО И ЗЛАТИСТО
Като въздишки рижи падат листи,
в хербария на август изсушени...
Златисти са дърветата, златисти –
отново есен вън и есен в мене. ...
Като влюбени гълъби твоите длани
търсят пристан в косите ми...
Аз затъвам в смутено мълчание
и препускат годините в мислите ми.
А гласът ти ме гали като пролетен бриз ...
Засядат облаците на запивка в лозето
измежду редовете, дето сме играли.
Не тегнат мисли, топли като гроздове,
прескача вятърът с износени сандали.
През есента от болка скърца къщата. ...