Poetry by contemporary authors
На бойното поле на любовта 🇧🇬
Не ме щади. Дори не си помисляй.
С най-острата си сабя закови
сърцето ми. В ушите ми да писне.
(Ако от удар не умра… ме отрови.) ...
Спомен... 🇧🇬
Аз скитах из тихите улички
в градчето забравено вече
и само по ризка и босичко
изкочи засмяно човече... ...
Очите на Калипсо са зелени 🇧🇬
и прошепна: Обичаш ли го?
Тогава сядай на един олющен залез
и му напиши писмо, и всяка дума
да бъде писък на кукувица. ...
Монолози от разпятието на Христос 🇧🇬
Аз няма да възкръсна непогребан,
макар че ме разпнаха до Христос.
Пребиха ни от бой. И мен. И него.
Той бе... Иисус. А аз – разбойник прост. ...
Тръгваш ли си?! 🇧🇬
Напразно зададен въпрос,
чийто отговор остава неизвестен.
Сред сивата мъгла изходът е далече.
Бягаш по тунела безкраен. ...
В ръката на съдбата 🇧🇬
без свободен избор и желание,
само надеждата им е опората,
която им е като наказание.
Стиснати в ръката на съдбата, ...
Тази нощ ще ти изневеря 🇧🇬
и ръце, докосващи нежната ми плът,
не разбра ли,
не желая ласки чужди
и друг да се притиска в мойта гръд. ...
Денонощен щанд за коментари 🇧🇬
където всички знаят си цената,
един поет, количка натоварил,
към изхода се втурва като вятър!
А друг, в ръка държащ сертификата ...
За теб 🇧🇬
Писмо ти пиша с хубави думи,
с изречения прекрасни от мен,
изпращам го бързо по птичка вълшебна,
на клон да кацне за теб. ...
Мразиш 🇧🇬
Мразиш ме, а на мен ми е все едно!
Вярваш, че със злобата си ще ми навредиш,
но от мен да знаеш, че излишно се хабиш...
Завист по тази земя - колкото искаш... ...
Тя(Джей) 🇧🇬
Погледни я, поете,
неподвластна жена,
подлудява мъжете,
после тръгва... Сама! ...
На Дорето 🇧🇬
Приятелко моя, далече си ти,
но аз те обичам по-силно от всякога!
Мечтая за нашите минали дни,
когато щастливи с теб тичахме някога. ...
В съзерцание на тавана 🇧🇬
През прозореца стича се улична глъч
и облива тавана на бялата стая --
там, родени от весел следобеден лъч,
двойка слънчеви зайчета жмичка играят. ...
Липсвах си 🇧🇬
сякаш е чадър от рози и багри на мушкато.
Липсвах си, когато вечер залези примамни
с пръсти доверчиви в ложето си ме поканват.
Липсвах си, когато леко стъпвах по тревата ...
Без Ева в Райската градина... 🇧🇬
на Ева...
Веднъж във Райската Градина
бе Господ ме поканил сам:
бе точно като по картина, ...
Не чакай! 🇧🇬
и отминаваха край мен любови.
Потъвах в облаци от млечна пара,
провиждах пак и чаках нови...
Николай (ringo2) ...
Усмивката 🇧🇬
Усмивката света ми пази
самодоволна като ден.
На рамена сякаш носи
чувствата си с мен. ...