Душата не е цвете за мирисане -
измамница, преструва се. Изконен ген.
Понякога е екзотично птиче -
прекрасно, а живее в мен.
Диктува ми канони. Френетично. ...
Всяка дума смълчана, всяка спъната мисъл –
рожби несбъднати, неплатен кръвен данък...
И преглъщам на сухо дните си клисави,
нощем трупам във ляво грамада от камъни.
И не зная ръцете си, щом до тебе не стигат. ...
Македония вчера реши сама своя път.
За туй виновен бе македонският съд.
Той се оказа твърде недемократичен.
Проблемът тук не е само личен.
Те си се имат за някакви аватари, ...
Аз не така почувствах, че живея!
Душата ми във гьол се окопа!
Бях спрял, за малко, песните да пея!...
За тези дни сега ме заболя!
Аз търсих други истини в живота. ...
Не искам Ангел със сълзи да ме полива.
По-добре на Дявола огъня да взема.
Да усещам как топлината ме облива
и изгарящата болка да приема.
Дори да изгоря, ще е нещо по-различно. ...
Цяла нощ не заспиваш, ми казваш,
а всъщност леко похъркваш от рано.
Но пък си будна още във шест
и тръгваш по паркове и поляни.
Познаваш всяко стръкче, всеки цвят, ...
"Тази тъжна сюита – животът – е сложна
и се свири от двама сърце до сърце", В. Чернев
За добро ли, за зло ли, Съдбата ни срещна
и пред общо пиано ни сложи.
Но съмнения палят въпроси горещи – ...
Не скръствам ръцете си. Рядко се кръстя.
През път – кръстопът. Натежава ми кръста.
С почивки го нося в почивното време.
Не нося на влюбване. Нося червено.
Побирам си мислите в просено зърно. ...
Защото век почти го чаках да разлисти
на онзи спомен жаркия копнеж.
И той, не зная как, но вече ме измисли.
Сега е принцът, а принцесата съм аз.
Сега танцувам в балните му зали, ...
Тука, на Земята, вече става тясно!
Търся на Луната мъничък парцел!...
Най-безцеремонно днес съсед отдясно
с бентлито си моя паркинг е завзел!
А пред входа бясно куче ме напада ...
Имай смелостта да бъдеш птица,
когато лесно е да бъдеш червей.
Искай в тебе да гори искрица,
вярвай в късметлийския си жребий!
Когато другите избират лудостта, ...
А аз съм като мъртва в своята бездомност,
но събирам останки от нежност.
Не ми прилича да съм дива... и верломна,
но очите ми отварят бездни.
Гледам да съм топло необщителна, не-горда. ...
Отново повтаряме старите грешки,
все така за обидата своя мълчим,
да бъдем същите вече е смешно,
та ние в различни посоки вървим...
А сякаш че толкова минало време ...
„Само приятел може да бръкне в рана така,
че да заболи най-много.”
Персийска поговорка
Последният приятел в този свят
живее в къща колкото две длани. ...
Взех кураж да преброя траверсите по пътя, идвайки към теб.
Не можеш - казваш.
Но виж, вървя по релсите и не, не са безчет.
А страшно ли? - Не знам!
До четири едва стигнах... ...