Poetry by contemporary authors
Отброеното ми време 🇧🇬
Другарувам си с живота доверчиво.
А може би до мен вървят онези,
които са обстрелвали мечтите ми.
Не знам кои са. И те отдавна ...
Страшният съд 🇧🇬
след празника
– иконите да светят!
Великден бе!...
Но трябва да се молите, ...
Самотен, стихът ми доволен 🇧🇬
Самотен, стихът ми доволен
край пъстрия бряг бавно върви.
А морето синьо, голямо
всяка моя крачка следи. ...
Когато... 🇧🇬
любовта окриля -
когато имаш
сърце, където да
я приютиш, ...
Тайните на любовта 🇧🇬
Любовта е красива и коварна,
тя може да бъде нежна и груба,
може да те извиси и да те смаже.
От господар да те превърне в нищожество!!! ...
Любовта прави чудеса 🇧🇬
в мисъл търсят брод позлатен,
далечни, безкрайно непознати
чувства преплитат се в мен.
Бели камъни, скали огромни, ...
Луда светлина 🇧🇬
Луда светлина Луната
(луда-подлудяла)
разпилява над Земята,
та развиделява... ...
Дъх преминал 🇧🇬
аз често размишлявам в самота,
така ми е добре и вече зная,
че в жилите бунтува се кръвта,
за себе си не търся милостиня, ...
Лек за любовта ми просто няма! 🇧🇬
очакват те, но теб те няма.
Рани във душата ми кървящи,
причинени от измама.
Една любов несподелена, ...
Гласът на славея 🇧🇬
едно щастливо птиче в утринта!
През зимата в студа е оцеляло,
а днес възпява с радост пролетта!
Прастара е навярно тази песен, ...
Мигновено 🇧🇬
всичко започва
и в миг свършва...
едно дихание,
един копнеж, ...
На предателите 🇧🇬
За нощите без сън благодаря ви,
за дните в гняв и гнет благодаря.
Прегръщам всеки, що ме изостави,
отблъснал грубо моята ръка. ...
Сини клади 🇧🇬
В тях влизам доброволно. Без свян, без вик, без страх.
О, не, не ми е жал... само недей ме пита
как – праведен и грешен – до този миг живях.
Нещастен като просяк във луда самота ...
Европейското бабе 🇧🇬
знае само скайп и барче.
Европейското бабе,
малко взима, много харчи.
И с мотика не борави, ...
Вечността ти 🇧🇬
ще те настигна даже в дън земя.
И тунел през нея да проправиш,
ще съм първа там - на край света!
Дори и да поискаш да се скриеш ...