... от жегата вън... От скритите погледи.
Безветрието кани мухите на пир –
да похапнат остатъци.
Да откраднат от просяка.
Всички сме леко изнервени – ...
Пак диша в мен на вятъра дъхът, солен
от морски пръски в утрини черупчени.
Сълзи премиват бреговете и на този ден
с очите ми в пореден взрив вторачени.
Посрещам слънцето с летяща свобода ...
Поредна утрин в 5 часа - най-приятното време
да се събудя сам и чуя природата сама.
Преди шума на бързащи очарованието ù да вземе,
от сън умората приел - омаян търся пак съня.
С песен на птица и хора на врабчова дружина ...
Стотиците лъжи, измами и войни
не спираха света да се върти.
А времето вървя чрез опрощение,
но днес и то умря - от съжаление.
Разбра и то, че да пулсира ...
Сърцето ми сега е като развалина.
Няма радост вече в душата, тук приятел ми е само самотата.
Внимание е това, което търся сега.
Толкова ли много искам аз, за да се чувствам щастлива в тоз час.
Няма приятелство за мен, ...
Неизживени спомени (за всички, които ходят на Джулая)
🇧🇬
Незживени спомени
(За всички, посещаващи Джулая)
Другото не помня но… По средата на нощта сме…
Многото са там. Уединени сме във заливче за двама.
Слаба е вълната – повърхността се къдри колкото за чар. ...
"А някъде далеч, далечни хора
си мислят, че небето не тежи.
И сам-самичко се крепи отгоре...
Атлас им се усмихва. И държи."
"Атлас", Елица Мавродинова ...
Не притваря дори за минута противната злоба
свойте жадни, вторачени в нищото сиви очи.
Най-нахално те следва, пълзи като властна прокоба,
настанява се в мислите, слуша, човърка и бди.
Като някаква стара и крива ръждива отвертка ...
Кучето надупчи тишината с хриповете си.
От козината му изпаднаха няколко букви,
колкото да отбележат бегло присъствието му.
Спеше и хъркаше, стиснало с лапи
въображаема котка, мъгла и скимтене. ...
Искам да заспя за сто години
и да бъда сянка под реала,
един миг от вечности незрими,
от пантофка, забравена на бала,
от ябълка, изядена на гладно, ...
* За миговете на тъма и бури; за любовта отвъд нея и за това, че тя не изисква чувство за притежание, защото не изисква... За екзистенциализма и отрицанито у себе си...*
Океанът е пъртина - без да го нагазиш, не можеш да преминеш.
Вихърът са земните слова, неизречени сред забулената правда.
Окопи, у ...
Библейската тъга на моя татко,
с която рови във пръстта и смисля дните си,
расте нагоре дива като кестен
и сянката ù потъмнява във очите му.
На мама побелелите надежди ...
БЕЗ ЗДРЕС II
Препочитам да пусна косите си, вместо
пред очите на хората да съм прилична,
да не крия сълзите си, щом плача често,
да не се обвинявам, ако съм различна. ...
"Аз съм Сокол с изтънчен маниер.
Дадоха ми да стана "хидроинженер".
В политиката всяка чест се спомина,
взех "хонорар" - милион и половина.
Обеднях, не ви ли е за мене жал!? ...
Ранима е душата ми и затова - дарявам ти я...
за да я любиш както само ти умееш!
Възкръснала от завист и лъжа,
тя в твоите ръце ще затрепери.
Обичала е не веднъж и дваж, ...
По пясъчните стъпки на лятото горещо
днес моят стих се връща…И търси своя корен.
Един осъмнал спомен по пътя го повежда
и вятърът от вчера в душата му говори.
Събрал на шепи здрача от болки и раздели, ...
Опитах, ала не успях...
И всичко в мене се взриви,
а аз се разпилях на части, по-ситни от мъгла...
Опитах се да го притисна -
сърцето, за да не кърви, ...
Колкото повече се отдалечаваш,
толкова повече стигаш до целта,
колкото повече се отдалечаваш,
толкова повече се приближаваш,
усещайки допира на неказаното, ...