Poetry by contemporary authors
Нестинарското хоро 🇧🇬
И не с очи, то беше във кръвта ми,
поела от жаравата искри,
по въглените хукна мисълта ми.
Попивах всяка стъпка със любов. ...
Осъзнах 🇧🇬
разбрах, че хубавите случки стават мигновено.
Осъзнах, че всичко в любовта
се случва и е неизбежно.
Разбрах, че любовта е равна на раздяла, ...
Шехеразада 🇧🇬
палачът страшен чака пред вратата,
навън разсъмва, сипва се денят,
а приказката стига до средата?
Ще продължи, когато падне здрач, ...
Не се страхувам 🇧🇬
Аз не се страхувам,
че ще остарея.
Но какво ще дам
от себе си, не знам! ...
Тъжен дъжд 🇧🇬
и кърши клони с ледени ръце.
Прегръща грубо улиците прашни
и крие усмивката на топлото небе.
Дава всичко, за да натъжава... ...
Морето е моята бездна 🇧🇬
на топлото синьо море
вълните все още са мои
и белите му брегове!
Изпраща ми денем по вятъра ...
Сбогуване 🇧🇬
и слънцето усмихва се, сияй!
Отново празник чука на вратата -
ваканцията вика пак децата!
Но те сега са в класната си стая - ...
Песен 🇧🇬
Няма как да лъжем до безкрайност
Няма да можем да разпределим лъжите си по една за всяко утро и по две за сладки сънища
Няма вече начин всеки ден и за всеки човек да има купичка измислена супа
Пластмасовото време което нагласихме на бетонните часовници ...
Кошмар 🇧🇬
сънувам от години насам.
Събуждам се като от шамар
и се успокоявам, че си далеч от мен.
Сънувам, че се връщаш уморен ...
На учителката любима 🇧🇬
Учителко моя, любима, едничка,
толкова отдавна ли всичко това беше,
ти, хванала моята малка ръчичка,
с мен търпеливо букви и числа редеше? ...
Другата Америка 🇧🇬
Витрината примамващо голяма,
изложено е там какво ли не-
пред нея (на Америка реклама!..)
един слепец подрънква със звънче... ...
Лудата 🇧🇬
Онази - истинската - лудата,
направи своя избор лани -
да бъде Българка в прокудата
и Кирилицата да брани. ...
Ще раздера небето с нокти... 🇧🇬
Ще раздера небето с нокти,
нека и него малко го боли.
Нека пролее сълзите,
които се изтичат от моите очи. ...
Алхимия 🇧🇬
не лесно песен се реди."
Да те докосна ли? Плесницата ти пареща
безсмислено отеква във нощта.
Да те целуна ли и устните изгарящи ...
*** 🇧🇬
и часовникът когато спре...
Когато клонът се прекършва
и в есента денят замре.
Тогава думите не стигат ...
пост-трусово 🇧🇬
(забравени)
спомени
да тичаме надолу по стълбите - липсва време
(винаги) ...
Думите 🇧🇬
ДУМИТЕ
“Какво са думите ни? – капки дъжд...”
Драгомир ШОПОВ
“Думите са предназначени да скриват мисълта.” ...