Реалността на слънцето разнежено
Реалността на слънцето разнежено
прегръща деня ми,
за да почуствам как денят милва лицето ми
с мириса на люляка цъфнал. ...
Представа даже нямам как ще издържа,
да мисля аз за тебе не мога да се спра.
За миг мечтая само да те зърна,
кажи, света ли трябва да обърна.
Питам се отново, оставайки без глас: ...
Той не диша, не моли, не стене –
нереален, но дъхащ на плът;
ходи тихо в безмълвното време
и се слива със мене – духът!
Безтегловен е, светъл, прозрачен, ...
Неочаквано в живота ми се появи и ме плени.
Но с какво ли? - се питам и до днес.
Какво ми стори,
че да се влюбя в теб така, като някоя хлапачка,
че само за теб да мисля аз и денем, и нощем, ...
Стари приятелю, накъде -
в следобедния час на живота,
в удължените сенки на спомена,
който променя истинското начало -
жертва на надежди и разочарования... ...
Ти трябва да се радваш. Тръгвам си.
Прости ми за последните разстрели.
Ти виждаш как. Как времето кръжи,
когато трябва болките да снеме.
Ти трябва да се радваш. Тръгнах си ...
Изпъстрих си небето със цветя,
оплетох му оранжеви пантофки.
Извих му диадема от дъга
и люлка от мечти му вързах ловко.
По стълбичка от цветен бял прашец ...
Във тържествен SMS Христос възкресъл.
В целофана шарен козунакът се омесъл.
Литургия важна телевизорът изнесъл,
в кошничка кокошката яйцата снесъл.
Всичките роднини идват на купчини - ...
Чуруликник славен, леко нахален.
На пикник поканен, но и малко подмамен.
Чуруликник тича и тук, и там,
примамен от игрив Кан-Кан.
В морето черно нещо се забурва, ...
Тръгна си внезапно! Без Сбогом!
Само с думите: "Нека останем приятели, но добри!"
Не попита дори мен дали ме боли...
Тръгна си, а какво ми остави?!
Спомена за теб и пропития ...
На 81-годишна възраст от този свят си отиде големият български актьор Наум Шопов.
Очакваше се на 19 април любимият на няколко поколения актьор да гостува в Бургас, за да представи заедно с журналиста Георги Тошев автобиографичната си книга „Личен разговор”. В Културен център „Морско казино” трябваше ...
“Страхувай се, душа, от всякакво величие”
Константинос КАВАФИС, “Мартенски иди”
Когато изкачиш върха висок,
над теб са само небесата звездни.
Но и пред трона на самия Бог ...
Дъждът е нежен, слънцето прохладно.
Облаците като гости идват и отиват.
Земята всяка капчица изпива жадно,
свежи кълнове навсякъде пробиват.
Зелен килим на пътя си постлала. ...
Все вали…И вали. И танцува небето,
запокитено в стрък избуяла тъга…
Този дъжд май прокуди пролетта,
там, където,
някой буден сънува полудяла трева… ...
Великден в пътя тука ме застигна
(но май за някой – повече велик)
и в тази нощ аз няма и да мигна
в градчето малко с новия си лик.
На вис се стрелкат светнали хотели – ...
Две сенки, притаени във нощта,
на лунното безмълвие в покоя,
докосват се с души и със тела,
и шепот тих долита - "пак съм твоя"...
Два спомена сега се връщат пак, ...