Poetry by contemporary authors
Разпробита 🇧🇬
близала съм ги котешки
и съм ги скрила.
Което искаш от мен да вземеш,
съм раздала на просяци ...
Не мога 🇧🇬
когато чувства в мен преливат.
Не мога името да не изричам,
щом тръпки силно ме побиват.
Не мога да забравя твоя поглед плах, ...
*Цяло 29.09.2011 🇧🇬
Коси из вятъра се разпиляват.
Тялото ми съществува от водата.
Безкрайно мислите се забавляват.
Краката ми потъват във земята. ...
Старият околийски лекар 🇧🇬
Пред светлата Памет на ония стари лекари,
които с конни двуколки са обикаляли
селата на България- Поклон!..
Двуколката* в нощта по кълдъръма ...
Още за суетата 🇧🇬
или пък - зле скроен,
равнява се с Величия,
поне да бе... Доцент.
Та, казват, че е Бял, ...
Жестоко за греха 🇧🇬
и отвей ме със мокри ресници,
влез във мен и взриви земетръсно
песента на невинните птици.
Щом и двамата с теб ще грешиме - ...
Добър вечер, Любов 🇧🇬
ни къде си била, нито с кой по света си се скитала.
Аз останах сама, не че други любови не срещнах,
дълго болна лежах и таях до последно надежда.
Не разбирам сега, за какво си дошла – аз съм здрава, ...
В Мрака 🇧🇬
объркан и измършавял от чувства,
мисли и емоции, непреходни в мрака.
Достигнал стълбица,но в коя посока
да поема, като сляп съм аз за нея. ...
На силните жени 🇧🇬
Силна жена съм, да казват дочух.
И стръмна е моята женска Голгота,
щом Господ за мойте молитви е глух.
От силни жени и мъжете се плашат - ...
миниатюри 🇧🇬
Толкова, толкова искам.
Тиха ще бъда, прилична,
ако със тебе танцувам.
Няма да съм луда, ...
Романтиката днес... 🇧🇬
Романтиката днес, сега е в сезоните,
предопределени ни за обич и любов –
затова са пълни на гарата вагоните
с пътници, повярвали в живота нов… ...
Няма ли любов?! 🇧🇬
Като стотинки за черни дни
ще си предплатя живот напред във щастието.
Като стрелец без стрели
ще разстрелвам лошите с добро. ...
За малко... 🇧🇬
загледан в мътно разписание...
Ще бъде жалко... много жалко
на спирката да гасна във изгнание...
Не зная колко време ще отнеме, ...
Зима и Пролет 🇧🇬
и каза със задъхан глас:
"Чуй, Пролет, време е да идваш,
че много уморих се аз.
Снегът ми свърши и децата ...
Мълчанието на рибите 🇧🇬
Небето мълчи като риба,
изплюла предсмъртно
хайвера си.
Загадъчно в него вибрират ...
Ранна Пролет 🇧🇬
Сега е още февруари,
при нас веч' няма сняг,
кокичета и минзухари
напомнят - идва пак! ...
Тъга 🇧🇬
и търся слънчев лъч поне един,
тъгата ми - застинало море,
духът ми - жив и неукротим.
Тъгувам по отминалите мигове, ...
Завръщане ІІ 🇧🇬
"Ще се завърнат всички предишни божества..."
Жерар дьо НЕРВАЛ, "Делфика"
"Понякога сам съм си бога..."
Александър ГЕРОВ, "Гротеска ІІ" ...
Разкрих душата си 🇧🇬
Разкрих душата си,
затрептяла от вятъра.
Мисли разхвърлени
от себе си не скрих. ...
Бъди! 🇧🇬
Бъди ми картина в ума на слепец!
Когато съм най-нежна и чувствено мила,
възпей ми душата, бъди мой творец!
Със шепи от дързост от мене граби. ...
Нощта 🇧🇬
тепсията на месечината
косачката пее
зад нея изящна парабола
от сребърни стружки ...