В ума ми Дяволът намери си площадка.
Със слаби ангели съм – там се заигра.
Накъса вярата ми, сякаш бе тетрадка,
а от мечтите – само пепел и пера...
„Кротувай, пакостнико!” - нежно го погалих, ...
Любов ли е да любиш до полуда,
забравил себе си и всички в този свят?
Пиян да си, без вино да си вкусил,
пиян и болен от любов.
Това е болест... и не се лекува. ...
Песента на рома Ромео
На трон от леден мрак и вражи сняг
старецът бял февруари простенва,
а един ромски Ромео припява на глас
своята севда за жена и ревност. ...
И хората гадни били и не виждали в себе си смях;
и хората странни били; не знаели какво точно е грях;
и хората бедни били, а имали повече кеш;
и хората славата ровели и ставали все повече леш.
Аз ли? Аз повече имах от всеки човек ...
Твоята липса я усещам във всеки един миг,
затова, липсваш ли ми, посвещавам ти стих.
В тежките ми, безсънни нощи, мислейки си за теб,
пиша ли, пиша стих след стих, куплет след куплет,
не мога да спра, искам да ти посветя всеки ред, ...
Бих избродила земята за трошичка любов,
бих вървяла ден и нощ - до края;
да получа звездния ù благослов -
по-неземно щастие до днес не зная.
Бих крачила боса в студената зима, ...
Той винаги застава под върбата,
във шапката си облаци заплита
и рисува, рисува реката,
макар да знае тайните ù скрити.
Сред бръчките ръката му се мята, ...
Сухоземен съм, знам. Но морето във мене
е копнеж тюркоазен,
и реките ми – тънки и гъвкави вени,
към брега му полазват.
Някой ден с тихи стъпки ще стигна до кея. ...
Дойде ли време пак да се замислим,
или смирено да изчакаме ковчега Ноев,
душите си от мръсотия да изчистим,
да се покаем, а не да си създаваме герои.
Дали и този път ще се размине, ...
Тишината ми говори.
Тишината в моята душа кънти.
Тишината не спира да кара сърцето ми да тупти.
Тихо е, а отвътре гори.
Наум душата не говори... крещи... ...
Когато останеш сам денят ти ще посивее
Ще търсиш светлина Ще си незрим за нея
Есенни клони вятър студен ще троши
Часовникът разсърден назад ще върви
Когато останеш сам огнището ще угасне ...
Ти си била, преди да бъда аз.
Перо в крилете на изгубения вятър.
Ронлива влага в чернотата на пръстта.
Фотон от бяла светлина във тъмнината.
Била си някога, когато отмалял, ...
Малко храстче встрани от пътеката,
по която всяка сутрин вървя.
Малко храстче, зелено, подслон и утеха
за бездомното куче с клошаря.
Мина лятото. И дъждовната есен. ...
Затяга ни животът своята примка
и стресът дебне ни още с първите лъчи.
Вече не сме като на онази стара снимка
и всяка година по-ясно си личи.
Ти беше листо, аз пък сламка ...
"Напиши ми нещо за из път,
просто дума, ако нямаш време…
Усмивка само - или нарисувай слънце,
да ме топли в ледения дъжд.
Да ме радва, ако всички се намръщят. ...