Синьо разтичане по бяло стъкло,
сълза, разделена на атоми,
аз съм отвъд твоя свят,
отвъд пътеката, която ни свързва.
Последната сълза - пресъхнало езеро, ...
Сън ли беше, видение, сянка...
неизтрит от сърцето се връща
и разпява небето в симфония
със безгласното, че ме обича...
Боже мой! Той така ме целува, ...
Когато слезе есенният хлад,
той я завива с привечерни мисли,
прегръща я, за да усети как
се стопля самотата. С чаша вино
как тръгва топлината по кръвта, ...
Родена съм през юли жарък,
закърмена със топъл морски бриз.
Съдбата отредила ми подарък -
в сърцето си да нося слънчев диск.
Във сънища русалчени мечтая. ...
Няколко опита за импресия.
Първи: върху дланта ми отнесено
пръстът ти търси посока - намира я.
И със дъха ми и времето спира.
Трепва пространството и се разтваря ...
В най-дълбокото
В дълбокото Океанът бушува,
а вятър, потънал в гърлата на чайки, крещи.
В очите Тишината е стру(н)на
и няколко големи вълни - разбити в зеници. ...
Едно сладко вълнение, че ще те видя,
тормози ме от ден-два.
А времето до петък минава толкоз бавно,
стрелките движат се едва-едва...
И всякакви въпроси ме вълнуват: ...
Аз знам- ще дойде моят Президент
Аз знам - ще дойде моят Президент
с искрящи огнени зеници
и не от мафия и не - агент,
а с вот на милиони мъченици! ...
Животът ми до болка си е мой.
Дори да го оставя, пак ме следва.
Завия ли и той върти завой,
безмълвна ли съм, виж и той немее.
Не съм добър стопанин, знам това ...
Заспа щурецът в мъртвата ни стая,
заспа и недосвири свойта песен,
а все дочувахме, че идва края
и носи на гърба си мокра есен.
Изгасна светлината на покоя ...
Слагам маската с красивата усмивка,
главата вдигам гордо нависоко...
Но стоновете на поредната въздишка
отвътре ме разкъсват и боли жестоко!
Забраних си през деня да плача. ...
П Р И Я Т Е Л К А
на Мариана
Ти си до мене в мигове трудни, когато душата вие от болка.
Сънят отлетял е, а стрелките мудно отчитат всяка обиколка.
Намираш точните думи, с които сърцето превързваш грижливо. ...
Хей, момичета, добре го запомнете,
красиви сте и без тоновете грим,
няма никого чак толкова да впечатлите,
като маскирани сте се като смешен мим.
Изрусени и празни са ви главите, ...
Творците, казват, са чувствителни души?!
Сред тях поетите са най-добри!
И пишат в своите творби
за честност, справедливост и мечти…
Извайват те изтънчените си слова ...
През болката на трънени огради
промушва се сънят ми на разсъмване.
И тези будни нощи ме изгарят,
но пак те търся от зори до мръкване.
В живота си съм вплела твои мисли. ...
Жълтее хартията и ме стиска за гърлото...
Премина животът ми, хапан от вятъра...
Само и единствено в думите търся го,
света си осмислям и бягам от пясъка.
Зачевам на крилете си очарование ...
И аз подхранвах нечии илюзии,
посяти в празнините на самотност.
А после извенъж си тръгвах грубо,
без жал разтърсвах нечии животи.
И аз отлагах най-безцеремонно ...