Не съм от тия, дето коленичат
в името на утрешния ден.
Аз комплиментите не ги обичам,
не искам да ги правят и на мен.
Сълзите често бликат от очите, ...
Всяка вечер заспивам с вселенския гнет,
придошъл нежелан осторожно;
и заспивам, четейки окъсан памфлет.
И е болно, и толкова сложно.
И сама се боя, ...
Не искам да се сбогуваме. Мразя.
Нека по-скоро това да отмине.
Ще се чуваме, да - по празници.
Ще оредяват те с всяка година.
Ще си пишем писма, да разкажем ...
Очите ми червени са от плач.
Сърцето ми – раздрано от раздялата.
Ти стана мой палач
и заменихме любовта с раздялата.
Без теб душата ми до дъно се изчерпа, ...
Знаеш ли как дълго те търсих, мислих и чаках,
как наричах вечер Луната с красивото ти име
и пазех за теб най-силните чувства и думи,
за да бъде всяко наше усещане незабравимо.
Как очите ми самотни потъваха в тъмнината ...
"Колко съм ужасен?!"
Не ми се ще да казвам, че те обичам,
но защо да спираме до тук - сексът е страхотен.
Сега вече на простак ли ти приличам?
След последната ни среща сякаш те е страх от мен... ...
Горчивата чаша, пълна с кървави сълзи,
изпих във онзи ужасен ден до дъно аз.
И всички светли надежди, хубави мечти
на вечен прах направи тя в оня тъжен час.
Тя е красота - вечната жена, ...
Тя е всички жени и е толкова хубава,
точно колкото трябва и сто пъти отгоре,
нощем става китара и изтръгва си струните,
да не би някой скитник да бълнува мелодия
и с ръждясали пръсти да помилва съня ù, ...
BMW-то спира пред автосервиза
и от него госпожа намахана излиза.
Влиза бързо с походка на манекен,
а пред нея млад майстор надарен.
„Ауу, как мирише тук при Вас” ...
Ако животът е скучен - не те вдъхновява,
ако ти липсват вълнения, страсти и радост -
не позволявай мечтите да чезнат в забрава,
не пропилявай безсмислено своята младост!
Неудържим е потокът - пътува, не спира - ...
Аз ли? Нещо бъркаш, боже мой!
Или сигурно за туй е времето виновно.
Ръцете ми познаваш, тъй твърдиш,
но не помниш моето лице минорно.
Не, не... Объркал си навярно пътя. ...
Прекалено любов за мъжко сърце
го разрушава и то боледува,
то се нуждае от любов на части,
за да я преглътне и да ù свикне,
но явно аз мога да обичам ...
Да живея без теб отдавна аз мога!
Не искам да живея в напразни мечти.
Отлично разбирам, че за тебе бях чужда.
Чужда бях и за сърцето ти.
Можех винаги теб да обичам. ...
За мен казват, че върви ми в любовта.
Уви! Светът ми челна стойка е направил -
бялото в него се ядоса, почерня,
а черното от мъка стана бяло.
Доплаче ли ми се, сълзите ми не текват - ...
И все така всъщност, то продължава -
разделеното небе от облаци с идващ дъжд,
а ако има слънце мен да ме изкушава,
то дали ще си струва за повече от веднъж?
И ето виждам как гонят се по небосклона ...
По навик. Или просто ей така
по пътя свой безпътен продължавам,
дали защото ме е страх да спра,
отново всяка болка преживявам?
Дали защото погледът далеч ...