Poetry by contemporary authors
Суета 🇧🇬
тресе ме модна треска, ах, тази суета!
Да съм екстравагантна, това ми е мечтата,
да мога винаги красива да изглеждам!
Какво от туй, че пленница съм аз на суетата ...
Гняв и мъдрост 🇧🇬
отдали се на злобата във нас,
загърбили усмивките, смеха си,
заливаме душите със катран.
Очернени, омазани, смърдящи, ...
Зов за прошка 🇧🇬
за това, че много пъти
носех ти тъга.
И пренебрегвах… и лъгах те
и осъзнах сега, че благословия, майко си ти - ...
Под Илчов баир... 🇧🇬
Белият баир, повит с чимшири, перуникa и небе за качване.
Нощите, потурчени светулки, гаснат бавно - черкви след молебен,
чакащи луната - черна булка, гърбом да захвърли светещ гербер.
Слънцето се вдига - гладен гларус, гмурне се в небето и се л ...
Залез 🇧🇬
върху полето се излегна, разстла се в красота.
С него и в душите бавно слезе,
безмълвна мъдрост, тишина.
В очите Бог прогледна към майката Земя. ...
Есен 1 🇧🇬
Смъртта на лятото
навсякъде прониква,
зимата в
зародиш е ...
Oтивай си! 🇧🇬
щом любовта ти крехка отминава!
В един момент тя силно ни гори.
Във следващия - нищо не остава.
Не се превръщай във отчаян зов! ...
Прах в очите 🇧🇬
Онегин Евгени – пак се назлъндисва –
шакирената прашка взе по–по-най да му уйдисва
и по да му ардисва…
Затуй смени наш'та бяла пролет пражка ...
По котешките стъпки ме открий... 🇧🇬
от пъстрото в очите ти прихванах.
Навярно си игра на жаден слух
и нарисувана тъга по памет.
В лицето ти от слънчице се взрях ...
В съня ми 🇧🇬
и с воала от нежност - отново покриваш света,
и по нощните мисли - шептящи реки в дефилето,
пак се спускаш към мен с водопада от друга земя.
После бавно застилаш душата ми с бели циклами ...
...зелени очи... 🇧🇬
Звезда във тях блести.
Само те са ми съдба,
даряват нежна топлина.
Незабравими зелени очи... ...
Любовта ми... (дует с rozita-p) 🇧🇬
Любовта ми...
Светът е пълен с драми -
самотност, болест, смърт -
едничка любовта ми, ...
Опасност 🇧🇬
стръмни пътеки,
непроходими дерета,
в трънаци, гъсталаци,
едва се провирам, ...
Ново начало 🇧🇬
дойде и разбунтува моето сърце.
Сълзите и мечтите разпилени
пристъпи и събра във свойте длани.
С прегръдки нежни ти дари ме, ...
....... 🇧🇬
в моите коси го сложи...
С нежна длан ме докосни,
свойта любов ми подари.
Да чувам пулса твой ...
Албански деца на войната 🇧🇬
недохранени,
малки момчета,
които войната
превърна в мъже... ...
Споделени мигове 🇧🇬
подгонен е от морски бриз,
покрива тишината плажа
в очакване на идващия ден.
Виж златната ръка - разкъсва сънено небето, ...
Чувствам много и не зная. 🇧🇬
Усмивката – позната маска. Светът ми не е ли със друга краска?
Мисля много и не зная. Опитвам се, но сякаш няма да позная –
Ти със нея ли си, или не? Мислиш ли ме? Аз ли съм на твоето небе?
Помня много и не зная. Летни мигове висят във толкоз ...