За пръв път пожелах да бъда мъж.
Да крача с мъжки стъпки по паважа.
Когато ме нападнат изведнъж,
две твърди мъжки приказки да кажа.
Да бъда Бог в очите на жена ...
Някой друг промени наизуст нещата,
трябваше да сме заедно, трябваше да сме в играта...
Можеше да те обичам някой ден,
можеше да бъде слънчево за теб и мен.
Но счупени спомени, до болка изгонени, ...
Попаднал в кръговрата на живота
наивно, като малко дете,
получаваш всичко безгрижно,
сякаш светът е в твоите ръце.
С години осъзнаваш, че всичко е илюзия, ...
За какво си мислиш сега?
Аз си мисля за деня и нощта...
Защото ние сме това...
Аз съм денят, а ти - нощта...
На тях приличаме до последната капка надежда... ...
Искам този мъж да е винаги мой -
с окови-ръце, свили нежност. Готов
да е с целия свят да се бори
със сърце, пълно с обич. Суров
само видимо той е: с трапчинкови бузи, ...
Спуска се здрачът, сенки се раждат,
сърпът облива в сребриста светлина
света, в който пламъче подклаждат
заклинания, нашепвани от нечия душа.
Отвара бърка магьосница черна. ...
Ако отворим очите и душите си за доброто,
ще успеем да открием колко прекрасен можем
да направим света около нас!!!
Да открием света
Аз съм лъч светлина, отразяващ тъмата, ...
Посветено на Х.С.И
Куклата изкормена лежи на пода.
Търкалящи се крайници, глава...
Разводът! Да не би да е на мода?
А забравените от родители деца? ...
Със сенките танцувахме в нощта -
останали от миналото време,
когато пулсът в бялата луна
внезапно спря и лятото отне ни.
Отне мечтите ни, замръзнали завчас ...
Здравей, любов! Седни, добре дошла!
Навреме си. За пиене какво обичаш?
Келнер, една чаша ледена тъга -
голяма! И менюто, ей сегичка ще поръчаме.
Имат топли спомени и смях на пара, ...
И този двор без младост опустя.
Остана орехът и многоръка джанка.
Пейзажът - дрипав, а във него тя -
да влачи тяло и душата-сянка.
Прескочи плета черният котак. ...
Когато оглеждам се в призрачно, кротко море,
лицето ти идва към мене.
Когато отпускам се в кристалната, хладна прегръдка,
ръцете ти галят пак мене.
Когато вятърът играе с рижите ми коси, ...
Мъгла
Сякаш с памук забули земята – гъста мъгла,
белезникаво безмълвие зад прозореца...
Къщи, дървета – скрила е някъде
и всичко разтвори се в нея, ...
Кръвопийци
Ти прощаваш ми моменти толкоз нежно кръвопийски,
ала как да ти го кажа, като не е на английски?
Че е глупаво да лъжа и безумно да очаквам
как ще дойде ден, във който ме напуска съвест ся'ква. ...
Неповторим и с обич сътворен,
сред мъртвата безлунна тъмнина,
светът припламва в огъня студен
на есенна тъга и самота!
Тъй нужна си, премъдра красота! ...
Тишината ако не успея да пленя,
езиците на мислите ако не срежа
и не прескоча празнотата на шума.
Ако безвремието задуши ме в мрежа.
Как бих дочула в някой късен час ...
Навън е есен и листата вече паднали са.
Небето е по-мрачно и от бездна...
Вървя през парка празен
с една бутилка отлежало вино (или тъмна бира).
Вървя и моят спътник е луната - ...
Най-синьото вълшебство
На Петя Дубарова
Ти спря със длани полета на гларуси,
с копнеж, стаен в най-сините предели.
В косите с дъх на сол вибрират радости, ...
Габърът почти съблече златната си дреха,
тополата и тя със свян оголи стройни клони.
Студен и влажен, силен вятър птиците прогони -
техните ята към юг на дълъг път поеха.