Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Монолог на една поетеса 🇧🇬

Когато нямам нищо повече от стих -
така реален като мен, бездомната...
И думите, с които свих
една постеля - да ти е удобно,
ще нарека стиха си да ни е домът ...

ulianka

Poetry » Love

749 6

Дошли сме на Земята с мисия 🇧🇬

Дошли сме на Земята с мисия
Дошли сме на Земята с мисия -
Всемирът ни е благословил
да бъдем хора - най-различни,
но всички много силно да обичаме. ...

HrisMelodia

Poetry » Philosophical

911 2

Сбогуване 🇧🇬

Нима това в очите са сълзи?
Приятелю, проливаш ги напразно!
Днес не плачи, а си ги запази
за някой път, когато ще е важно...
когато вече няма да се върна ...

bibsun

Poetry » Love

824 1

Тази обич 🇧🇬

Тази обич не е като другите
Тази обич не носи тъга
Тази обич не крие подбудите
Тази обич няма тайна нито една
Тази обич не е никак нахална ...

Sw3eTyTo

Poetry » Love

1.1K 1

Триста 🇧🇬

И триста рани в мене да отвориш,
и с триста думи ти да ме раниш,
и триста пъти ти да ме отровиш,
любовта ми няма да я озаптиш!!!
И триста огъня в сърцето да запалиш, ...

krasaveca

Poetry » Love

997

*** 🇧🇬

"Много ми е страшно след надеждата.
По-добре е хич ако я няма."
Дарина Дечева
Ще я пометна тази надежда!
Цял живот с нея съм бременна, ...

Nelsan

Poetry

1.5K 10

С отворени длани 🇧🇬

Утрото срещнах с отворени длани,
слънцето исках да скочи във тях,
нежно, гальовно то мен да погали,
да зареди пак душата със смях.
Да ме превърне във слънчева ласка, ...

tanq_mezeva

Poetry » Love

1.1K 20

Като във филм 🇧🇬

Не обелваш нито дума.
И двамата мълчим.
Износени като грайфера на гума -
нямаме какво да споделим!
Спомени прелитат пак като на лента, ...

Armo_ltd

Poetry » Love

1.1K 1

Целуни ме 🇧🇬

Целуни ме, ала не за сбогом!
Не и за добре дошла!
Целуни ме тъй, че да не мога
дъх да си поема след това!
Целуни ме нежно като пролет! ...

goredoly

Poetry » Love

1.8K 8

Там, където пладнуват... 🇧🇬

Там, където пладнуват стадата
на светлите мисли,
под дебелите сенки
на широколистни тъги -
примирено са свели глави ...

veesii70

Poetry

884 18

Когато си отива лятото 🇧🇬

Една недорисувана усмивка
се стапя върху загорялото лице!
Ех, лятото е отредено за почивка,
но свършва бързо...
Неусетно ме влече ...

mariankrystev

Poetry » Other

941 9

Копнеж 🇧🇬

Аз исках, исках още само веднъж
глава на твоето рамо да отпусна.
Отново да усетя, че си моят мъж,
че твоята целувка, както винаги, е най-вкусна.
Аз исках по челото пак да ме целунеш, ...

Sw3eTyTo

Poetry » Love

980 1

Танго за раздяла 🇧🇬

Да бъда в танц. В злокобен танц.
Из светлосенките на мрака да бродя.
Със теб последно, за пореден шанс
във ехото на болката да ходя.
Една напред, една назад, една встрани ...

rous

Poetry » Love

1.2K 3

До Живота 🇧🇬

И днес шамар от теб понесох,
предателство прониза моите гърди.
Наля си чаша от сълзите ми горчиви
и с наслада до дъното я пресуши.
Отчаянието ми изпрати ...

stefana_ap

Poetry » Other

1.1K 7

*** 🇧🇬

Колко много хора,
а в мене - болка-самота.
И не преболява...
Издигнах от нея в душата си храм.
Резбовах от същността на думите олтар. ...

PUFA2011

Poetry » Love

1K 1

Едно писмо 🇧🇬

Едно писмо аз ще напиша
с адрес до рая на небето
и ще се разпиша:
С кръвта, капеща ми от сърцето.
Татко мой, Татко мой, ...

levkov87

Poetry » Love

810 1

А-ла Екзюпери 🇧🇬

А-ла Екзюпери
Тъй крехко и невинно беше нашето начало...
Не мислех, че ще има продължение дори.
Но ти не ме отблъсна, аз останах
и се получи нещо а-ла Екзюпери. ...

marie1

Poetry » Philosophical

1.2K 3

Върви си, Страх 🇧🇬

Върви си, Страх! Недей ме спира.
Стига трови моите дни!
Нека сърцето ми само избира
по кой път дните ми да извърви!!
~~~ ...

fam

Poetry » Philosophical

1.2K 1

Защо? 🇧🇬

Защо животът започва с плач,
защо гневът се простира от зори до здрач?
Защо трябваше да бъдем 5 века оковани,
защо светците в Батак бяха изклани?
Защо църквите се превърнаха в убежище ...

alhimika

Poetry

866

Личен празник 🇧🇬

Студено бял лист,
пропит от мастило,
догаряща цигара
и една полупразна
бутилка - без етикет... ...

vnobody

Poetry » Love

788

Моето сестриче 🇧🇬

ЧЕСТИТ ПЪРВИ УЧЕБЕН ДЕН, МИЛИ ЮНАЧЕТА-ПЪРВОЛАЧЕТА!!!
МОЕТО СЕСТРИЧЕ
Първолаче-учениче
стана моето сестриче.
Рано, рано сутрин тича, ...

liliv

Poetry » For children

1.9K 11

Смел ли си 🇧🇬

Смел ли си?
Болката
превърна ли
в приятел,
брат, ...

koral

Poetry

684 3

Единствен 🇧🇬

Дълга и студена зима, а ти -
червено въгленче във пепелта.
И топло слънце - късно есента.
Звездичка светла в тъмното чергило на нощта.
Хладен, тих ветрец във лятото горещо. ...

an-ji

Poetry

763

Красота 🇧🇬

Прекрасна е нощта пред нас,
задъхала се теменужено,
със клепки - трепкащи звезди,
от вятъра опалово възбудена!
Докосва я той леко, нежно, ...

angelbard

Poetry » Love

954 3

Когато бях мъж 🇧🇬

Когато бях мъж, виждах с други очи -
не различавах бархет от коприна,
размеквах се - рядко - от женски сълзи,
от стара любов и от греяно вино.
Наливах си в халбата глътка живот, ...

hristam

Poetry » Other

1.1K 17

Малко 🇧🇬

С малко пари в малкия джоб,
бих се чувствал малко щастлив,
малко смутен от мисълта,
че съм все още малко жив.
Че все още, малко уплашен, ...

vannav

Poetry » Philosophical

990

Страстно ухание 🇧🇬

Само поглед и пламва страстта.
Всяка клетка тръпне в мечтание.
Разгорява се въглен в кръвта,
онемял от диво желание.
Пъпли плахо по кожата вик, ...

djudjii

Poetry » Love

1.6K 2 39

Роза 🇧🇬

Това ми се случи в Германия. След един пороен летен дъжд, тръгнах да пазарувам по тесните тихи улички на градчето. И... ме лъхна един аромат! Познат, силен, тежък, меден... Миришеше на у дома!
И го видях - оня розов храст, с натежалите от съдържанието на нектара и водата цветове! Зарових си лицето в ...

izli4ko

Poetry » Other

1K 3

Чиста душа, ала объркана 🇧🇬

Чиста душа, ала объркана
Колко е човешката душа изкривена,
независимо дали е щастлива или наранена.
Тя прегръща тоз, що я безмилостно отблъсква,
а на чувствата на онзи, що я желае, нивга не отвръща. ...

CaLLous

Poetry

676

Крадла на мечти 🇧🇬

Жестоките думи.
Пазя ги в мен.
Дълбоко раняват –
камък студен.
Крада от мечтите Ви – ...

siana77

Poetry » Other

1K

Заблуда 🇧🇬

Говоря ти, но не ме чуваш,
крещя ти, но не реагираш,
удрям те, но не ми отвръщаш,
лъжа те, но не виждаш,
пренебрегвам те, но не го разбираш, ...

alex_f52

Poetry

1.1K 1

Вдишвам глътка въздух за последно 🇧🇬

Ръцете ми треперят,
сърцето ми тупти...
Дали не остаряваме
бавно - аз и ти.
Kак изцежда ни животът, ...

Aleks-Green

Poetry » Other

1K 4

Лицемерно 🇧🇬

Не,
не го целувам,
а по устните му
спомени рисувам -
в затворените си очи ...

jabcheto

Poetry » Love

1.5K 3

нашата мечта "200 километра" 🇧🇬

Излез навън през нощта,
погледни нашата звезда,
тя ще ти разкаже една приказка,
нечувана до сега!
В тази приказка участват ...

IHTITOOOO

Poetry » Love

1.1K

Скитница във теб 🇧🇬

Ще се намеря във очи за мен съзрели -
видение от сън неуловим.
В крила с неона във едно се слели
с трептения на мелодичен звън.
И няма да съм само спомен в длани, ...

Djein_Ear

Poetry » Love

876 22

Надеждата умира последна 🇧🇬

НАДЕЖДАТА УМИРА ПОСЛЕДНА
Камбана бях, която в хубав ден
разнасяше на херувими песента,
поникваха на хората криле
и те политаха щастливи в свободата с тях. ...

purko59

Poetry

1.4K 11

Обичай ме, ако ти стиска... 🇧🇬

Не обещавам да ти е лесно -
точно обратното: обещавам да страдаш,
да обичаш, да сънуваш, да живея в теб
и да ти е пусто отвътре, когато ме няма.
Обещавам да те слушам и да не чувам, ...

lud_kupon

Poetry » Love

1.4K 2

От висините на нещата 🇧🇬

Писна ми да съм марионетка,
пешка от последна инстанция.
Отказвам всякакви равносметки,
за честност не давам квитанции.
И вирвам нос в небесата – ...

rummis

Poetry

985 1

Вик 🇧🇬

Огледайте се в думите ми нискочели -
полирал съм до огледално всеки ред.
Че някога от скука Пушкин сте прочели,
не ви отрежда място във графа "поет".
Късмет на лицемерите не им е нужен. ...

argonyk

Poetry

1.1K 14

Съединение 🇧🇬

Съединение
Днес е големият празник на нашето Съединение,
нека го превърнем в истинско обединение,
да вложим повече историческа почит и благоговение,
този ден идва с патриотичен плам и национално стремление, ...

somita

Poetry » Civic

1.6K 1

Poetry by contemporary authors

Монолог на една поетеса 🇧🇬

Дошли сме на Земята с мисия 🇧🇬

Сбогуване 🇧🇬

Тази обич 🇧🇬

Триста 🇧🇬

*** 🇧🇬

С отворени длани 🇧🇬

Като във филм 🇧🇬

Целуни ме 🇧🇬

Там, където пладнуват... 🇧🇬

Когато си отива лятото 🇧🇬

Копнеж 🇧🇬

Танго за раздяла 🇧🇬

До Живота 🇧🇬

*** 🇧🇬

Едно писмо 🇧🇬

А-ла Екзюпери 🇧🇬

Върви си, Страх 🇧🇬

Защо? 🇧🇬

Личен празник 🇧🇬

Моето сестриче 🇧🇬

Смел ли си 🇧🇬

Единствен 🇧🇬

Красота 🇧🇬

Когато бях мъж 🇧🇬

Малко 🇧🇬

Страстно ухание 🇧🇬

Роза 🇧🇬

Чиста душа, ала объркана 🇧🇬

Крадла на мечти 🇧🇬

Заблуда 🇧🇬

Вдишвам глътка въздух за последно 🇧🇬

Лицемерно 🇧🇬

нашата мечта "200 километра" 🇧🇬

Скитница във теб 🇧🇬

Надеждата умира последна 🇧🇬

Обичай ме, ако ти стиска... 🇧🇬

От висините на нещата 🇧🇬

Вик 🇧🇬

Съединение 🇧🇬

Queue