A с писъка на есенните птици
върви една взривена тишина.
Дъждът морето с вятъра закичи,
след тъжен залез крачи есента.
И в ропота му гларусите летни, ...
Идваш, тръгваш, но никога не оставаш.
Мълчиш, усмихваш се и винаги ме предаваш.
Сърцето ми след теб остана като празна къща,
а болката в душата ми е всеки път една и съща...
Идваш, тръгваш, а после пак се връщаш. ...
Етикети ти ми лепваш, без да ме познаваш,
и злоба сякаш във словата си придаваш...
Твърдиш ми смело, че си ми приятел верен,
но виждам, че го казваш твърде неуверен...
И лъжеш грубо, обещаваш, а не изпълняваш, ...
Бъди красива и мълчи животът достатъчно взе ни не тъжи
и есен нека да ръми ти Мила с любов ме погледни и нежно говори ми
Бъди красива и обичай във всяка мъничка душа живей
не унивай когато със думи бодат те
когато след тебе нещастни зоват те ...
Трошички
Любовта ми, абсурдно ината сърна, е готова да умре в самота.
Той не искаше с нея да тича по обширни зелени поля,
само понякога да си пасат заедно трева.
Глупачката тя, наивна, малка и руса любовна сърна. ...
Като таралеж пъпли над пътя въздухът топъл и безметежен. Напомнящ на локви след дъжд пороен. И оглеждайки се в „шарената локва”, сянката пое по пътя на щастието. Последва своя собственик мълчаливо и тихо. Където беше той, там бе и тя. Мълчалива, безименна и бездушна. Повтаряше всички движения, без д ...
Пътеките степни по сънища тичат.
Вятърът вече авер е с дъжда.
Момини клепки стихове пишат.
Месец занича звездица - мечта.
Малка прашинка в чужда планета, ...
В жадуваната пропаст на бедрата ми седефни
се спускаш бавно.... Цял - желание и стон.
Страстта бронзира мускулите ти и прави ги релефни.
Отдаваш се безжалостно на вечния нагон.
Пътуваш ти към мене, към тебе аз пътувам... ...
Хайде, угаси пожара в мен,
с крака разтъпквай въглените живи,
на тъмно да е утрешният ден,
превърни ме в пепелища сиви...
Хайде, зарови ме, зарови ме жива, ...
Ти много мои редове прочете,
но аз на теб един не посветих.
И съвестта ми някак не почете,
че аз за тебе нямам нито стих.
И седнах аз, с молива и със гума, ...
Изгубих се в очите ти - любов,
намерих се в „косите на мечтата”,
които като ръж са нацъфтели
във угара на мъжкото ми лято...
Как искам да забиеш в моя праг - ...
Ако изпаднал си в апатия
и трудно нещо може да те освежи,
значи дошло е време за терапия -
не може на стари лаври все да се лежи.
Бил си „душата на компанията” - ...
Сланината във фризера напомня
за януарски екшън, за селцето,
в което дълго още ще си спомнят
кога на Гоце клахме му прасето!
Юнаци се събрахме призори, ...
ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕДИН НЕУДАЧНИК
(трети епизод)
Всяка прилика с действителни лица е случайна
После танци, неприличен кикот и възторжен грях...
Но на сутринта... в ужас занемях! ...
Когато пред очите ти тъмнее
от гняв,от болка или от омраза,
тогава запомни, че аз за тебе
една ръка протегната ще пазя.
Една усмивка, скрита в сърцето, ...
ПОЗДРАВ ЗА ВСИЧКИ РИБАРИ!
Тръгнал наш Иван за шаран голям.
Кука, корда, макара - слага той в голямата торба.
А насреща кака Пена с пръст посочва му терена.
"Първо работата си свърши, после за шаран ходи!" ...
Вероятностите са хиляди на брой -
да обичам, да намразя, да си тръгна.
И този път няма да се дам без бой,
но се моля след всеки удар да се връщаш.
Аз имам хиляди сърца, ...
Аз поисках небе и поех напосоки.
С ветровете до връх долетях.
А небето се вдигаше все по-високо
и оставаше само мечта.
Затова ме грабни. Не моли и не питай. ...
Идва златокоса есен.
Усещам я като въздишка в сънената утрин.
Долавям шепот на падащи листа.
Тръгвам по невидими пътеки.
Слънцето ги гали със лъчи. ...
Тежи мълчанието помежду ни,
дойде по-рано сякаш есента.
Гнездо си сви в дома ни и без думи
листата жълти тихо разпиля.
И вятър някакъв най-дръзко се промъкна, ...