Тъмно момиче и светло момче.
Над тях луната облаците тъче.
Шумят от вятъра млади каваци,
превиват гъвкави, дръзки гръбнаци.
Тъжно момиче. А чевръсто момче ...
Като тъжна балада изнизват се дните,
танцува душата в унес протяжен,
красиво, но тъжно е чувството в нея,
опитва се сякаш друг ритъм да влее.
С носталгия търсим водопада светлинен ...
О, нека да е трудно. Нека да е пещ.
В това съм най-вещ!
Трай си сърце. Емоции надалеч.
Обадиш ли се - ще изгорим като свещ!
Но в този лъжовен свят как ми се иска - ...
Не ти ли писна, все да ти прощавам,
защо превърна се в необходимо зло...
Един и същ въпрос да ти задавам,
а ти да ми отвръщаш със - Защо?
Във теб се е вселила Сатаната ...
Загубените битки на децата ни
Усещане за провал. Мащабна вина.
И мисъл за нещо пропуснато.
Децата ни тръгват направо към изгрева,
а ние стоим в самота. ...
Излизам от прегръдката на Мрака
и Лумва ярко в мене Светлината,
изтръгнал се от хватката, не чакам,
политам с устрем, сам сред Синевата!
И вихрени потоци мигом ме подемат, ...
Чумата да ги тръшне, дано!
Народно проклятие
Не съм червен, кафяв, оранжев, син...
Его-центрист. Или - чуждопоклонник...
На родната земя съм беден син. ...
Защо ли все още не те забравих,
защо ли тъй все трудно ми беше?
Защо ли в гнева ни поне аз не се поправих,
защо между нас все нещо не вървеше?
Защо мълчахме винаги, ...
Искам пак да почувствам дъха на любимата пролет,
недокоснала с мисли дори - свойте бивши деца
и да видя отново - надпрепуснали вятъра в полет,
мойте диви мечти да разцъфват в красиви цветя.
Искам пак да надникна в очите на топлото лято, ...
Изтъках те от свойте въздишки.
Нарисувах те с дъх - акварелно.
Подарих ти очи, да ме виждаш,
и нозе сътворих, да ме следваш.
Стана твърде красив! Бутафорен! ...
Артистично и секси е разголен моят град -
мирис на есен, усещане за вода -
като в картина на Паскин.
Вдишвам изящната му красота,
а моралните задръжки не пречат ...