Тежат ни неизречените мисли.
Тегнат необмислени слова.
Изцапани със кал, душите чисти
стигмират с черен белег същността.
И този белег стяга като примка. ...
Тази вечер, останала сама,
в тази тиха, непрогледна тъмнина,
замислих се във тоз живот суров
"Не мога ли да тръгна по път нов!".
Отговор потърсих в мойто огледало, ...
Продавам се, купете ме, другари,
не искам много, някакви пари,
дори не питам нови или стари,
щом с тях ще преживея тези дни.
Продавам се, душата ми е ваша, ...
Имате ли песен, музиканти,
с която да ме накарате да я забравя?
Ако нямате, по-добре да се напия
и накъдето ми видят очите да се отправя!
Всяка секунда виждам очите ù, ...
Вик - далечен сред тишина.
Чертаят мислите пътя пред мен.
Пропадане в нищото. Целият свят е студен.
В мрака от теб ще се скрия.
Да не виждаш моите сълзи. ...
Да вярваш в доброто не е грях,
да търсиш смисъла в туй, което ти се случва,
да е изпълнен с усмивки твоят ден
и радост да даряваш на хората край теб.
Откак сме се родили, все мечтаем ...
Очите си дори ако изплача,
не мога да си върна целостта.
Парчетата от мен се валят в здрача,
изплетен от умора и тъга.
И тръгват по следите ти да тичат, ...
Съзира си не мога да опиша...
усещам, влиза злобата, ненавистта,
а любовта в душите ни се тиши –
по-мълчалива е от съвестта...
Усмивката на тихото лакейство, ...
Животът е кратък, животът е миг,
ние се раждаме с болка и вик,
понякога плачем, друг път се смеем,
живота живеем тъй както умеем.
В този живот и тежък, и сложен, ...
Забранена обич
На Паоло Бианко от „Сънят на Паоло”
Откраднат миг в пресъхналите устни
с аромат на страст, импулси за живот.
Зад стените той не иска да я пусне, ...
Тъй както лотосови листи трептят над гнилост и забрава,
а пръските печал блатиста, цвета им бял не опетнява.
И както чашката лъчиста, безкрай... докрай Любов раздава,
но сякаш сянката единствено, покоят воден притежава...
Така във Лилия разлистена душата себе си познава ...
Ти говори. Дълго разказвай. Аз съм тук и те слушам,
прежаднях за гласа ти в тази пустиня - мълчание.
Щастлива сълза в светлия ъгъл на мойта зеница се сгуши,
после хукна гола и луда, без да чака от мен покаяние
за затвора тъмничен, за отнетото право на бягство нетрайно. ...
Сънувал ли си слънцето през август в дъха на сините минути,
когато тишината бавно гасне и чезнат в златния ù рупор
изронени в ръжда – и крехки – от страст примрели слънчогледи,
а в карамелените шепи скрипти предчувствие за есен?
С конопени камшици лятото разсича пламналите хоризонти, ...