Poetry by contemporary authors
Благословия 🇧🇬
стоеше тя пред празния прозорец.
Загърната в огромния халат,
потъна в писъците на прибоя.
Тя цяла нощ горя у твоя дом ...
Слънчева Стара Загора 🇧🇬
Стара Загора е чудно красива,
когато я слънце огрява,
с потоци светлина навред я залива
и с радост ни щедро дарява. ...
Хипопотам 🇧🇬
( ХИ ПО – ПО – НАЙ –ТАМ)
Я го вижте оня там –
какъв голям хипопотам!...
От знатните велможи, ...
Зимни копнежи 🇧🇬
Копнеехме ние за пролет през зимата.
И чакахме слънце и син небосвод.
И често от мъка ругаехме климата...
И влачехме своя нещастен живот... ...
Доверието 🇧🇬
Едната - по-красивата половина,
в косите си закичих като цвете,
да ми напомня грешките,
когато си заминеш... ...
Причастие 🇧🇬
в твойта плаха прегръдка.
Обръч ще съм – от ласки.
Ти ще си вятърът.
Но съм жадна - ...
Поседнах в летния лежерен ден 🇧🇬
в летния лежерен ден
на сянка шарена
в градината вековна.
И слънцето ...
Съединение 🇧🇬
и влажна рутина -
любовен сталактон
Да убиеш нощ 🇧🇬
Стоманен. Без следа ръждива.
Блести като луна над вълча нощ
и бавно в тялото ù се забива.
А тя, по-черна и от кръв, ...
Другите пътеки 🇧🇬
когото, щом прегърна, ще забрави как се казва бога;
дали Ромео или Радион Романович, май все е същото -
героят винаги познава се, когато тлее сит от жажда.
Разлиства пуснатите ти коси надолу по дъжда ...
Нимфа 🇧🇬
Със пламъка на залезна лагуна,
догоних те сред залив от звезди.
На устните ти тръпнещи без думи,
целуващ капки лъч ме упои. ...
Да бъдеш мъж или да си жена 🇧🇬
Във този спор от вечни времена,
един приятел казваше:
- Човек,
когато се почеше във ухото, ...
...и всичко безнадеждно чезне... 🇧🇬
защото са изтъркани и сухи,
и бръчките по тях са вплетени
в мечтите ни пустинно глухи.
И вечер ме спохожда тая липса ...
Не чакай интервю за любов! 🇧🇬
звезда угаснала в нечия вселена.
Той е там - тъжен и безмълвен...
Кой посмя от него нея да отнеме?
Спомени заливат го за миг, ...
Има смисъл 🇧🇬
но думите мои нямат сякаш душа!
Не съм правилно тълкуван ли?
Не съм ли от тази Земя ?
Прелиствам дните повтарящи. ...
Орисия 🇧🇬
Чукът му надълбоко в мене влиза.
От яд, че непрекършена на две
изплувам от проклетите му кризи.
И примка от конопено въже ...
Когато душата е празна... 🇧🇬
и стъпки във нея кънтят,
разплакана мисъл проказна
тунелно дълбае деня.
Разкъртва натрупани плаки. ...
Тази толкова истинска жажда 🇧🇬
да живее и диша, човека
като светла искрица се ражда,
за да тръгне по своя пътека!
Че от болката майчина взел е ...