Нощта зад тъмните прозорци се спотайва,
мъглата се е скарала с дъжда...
За нещо родно, но далечно свещи плачат,
отронвайки по пареща сълза.
И питаш се: ...
Учудваш се, че още се завръщам
като немирен вятър с вечерта.
И всеки сън отново се превръща
във жаден танц на тръпнещи тела.
Защото след неволните заблуди ...
Добър вечер, дяволе среднощен,
защо държиш ме будна толкова късно нощем?
Пак ли ще говорим ний за политика,
или днес смяташ да ми кажеш за Земята своята критика?
Добър вечер, тази нощ желая да е различна, ...
Увисна вечерта - въздушна детелина,
върху клона гол на залеза запален,
хлъзва чевръстата си сянка, като глина,
в гаванките горещи на мойте длани.
Ноември е - смарагдово дърво ...
Вървя към нови светове
Реших без страх да мина през живота,
не съм сама, когато Ти си с мен!
Бях разпната на моята голгота,
за да открия свят със обич сътворен! ...
Мечтаеш ме, нали? Да бъда твоя…
Да вкусиш устните ми с дъх малинов.
Целувайки трапчинките, да сливаш се с прибоя,
да галиш сетне и извивките ми мълчаливо.
Мечтаеш ме. Под сенките на миглите ми нежни ...
Майко мила, в сънищата мои се върни
и със обич безконечна пак ме прегърни!
Много ми е нужна ласката ти нежна,
даже и сега, във мойта зима снежна.
Знам, че там отгоре, от отвъдното дори, ...
-----
Не сме я канили! Но тя, смъртта, нахълта
в дома ни и в душите ни със взлом!
Най-милите ни хора взе и ги нагълта,
след туй се врътна на пета, кръгом... ...
Когато дърветата губят свойте пожълтели листа,
те плачат, страдат, срамуват се от тяхната голота.
Желаят да потънат в дълбините на земята,
така че никой да не види болката и скръбта,
скрита дълбоко в техните стъбла. ...
Дали разбирам те?
Разбира се, че не.
И радостта, и болката са чувства твърде лични.
Човек разбира другия, единствено когато лично преживее.
Тогава всяка клетка в него чувства, тъжи или празнува, ...
ПО ПЪЛНОЛУНИЕ
Помниш ли как гледахме луната -
бе септемврийска лятна нощ омайна,
небето сливаше се със земята
под звезден дъжд от чувства и от тайни. ...
В безкрайни битки и полесражения
изтичат в бурното море годините.
И днес решава се съдбата
на всички закъснели рицари.
За Дон Кихот е времето отдавна минало, ...
Не знам, любов ли е това,
издигнато в душата ми разпятие!
Аз губя се в недостиг на слова,
във чужди и несгряващи обятия.
Объркана се лутам , безпосочно, ...
Ела, ела и ме спаси.
Спаси ме от черното ми сърце.
Ела и вземи мойта скърбяща душа
и я захвърли надалеч надълбоко в морето.
Но остани, остани и ме научи да обичам, ...
Понякога се мразим до полуда
и мисля си - не сме един за друг.
Понякога и любовта ти е твърде груба,
но аз ти правя винаги напук.
Понякога си мил, понякога си мрачен, ...