Poetry by contemporary authors
Тъжен Ежко 🇧🇬
Ежко, с щръкнало мустаче,
там, на острата муцунка -
чуди се една маймунка.
Дали в дупчица попадна, ...
Едно сърце, една душа 🇧🇬
това си ти, това съм аз,
едно сърце, една душа,
ни трябват тук и сега.
Ти си любовта безкрайна, ...
Безинтернетно 🇧🇬
накъде, накъде?
Животът проклет
защо ми го взе?
Без интернет, ...
Пързалка по цветната дъга 🇧🇬
Нещо пак обзе ме луда, неистова тъга -
уж с Бога наш ще правим ново шоу,
а се изпързаляхме по цветната дъга
и летим сега стремглаво все надолу… ...
Потънали мъниста 🇧🇬
луната през прозореца наднича,
изпепелена от любов - душата
отново в нея да се врича.
Обичам сутрин очите да отворя, ...
Когато тишината ни обвие... 🇧🇬
Вдигни глава, народе,
гласът ти нека загърми!
(Върнеш ли се в обора,
разкъсай черната овца!) ...
Роза в снега 🇧🇬
Ти случайно веднъж ме забрави.
И безжизнен, дъхът ми сега
ще напомня какво ми направи.
Аз те чаках, наивно червена, ...
Какво е щастие? 🇧🇬
понякога дори ми се доплаква...
Когато бях със теб, от щастие политах
и нито за момент не се оплаках...
Приемах те, попивах всичко в теб - ...
Една лоза 🇧🇬
Обичаха я чаши и бокали.
Разливаше деня си – младо вино,
по-алено от морските корали.
Една лоза танцуваше по съмнало ...
Нека бъда 🇧🇬
че тревата без време изгаря.
Нека бъда онази жена,
дето сякаш нарочно забравяш,
но решиш ли, че много боли, ...
Гневът ми оклюма 🇧🇬
между глупци неразбрани...” -
ядно се провикна Ботев -
преди век и нещо.
Чак след сто ...
Триста часа дъжд 🇧🇬
триста оловни сълзи за триста ангелски чифта криле.
Вятърът бие шамари от студ. Точно такъв го поисках.
Небето е айсберг – с черни помисли, с черно сърце.
Триста думи мълчани се удавиха в ореола на капките. ...
Ти си усмивка 🇧🇬
Ти си дъх, допир, аромат от парфюм.
Ти си смях, ти си шарено ежедневие.
Ти си прекрасен (но и леко дразнещ) шум.
Ти си звукът от кънтящо стъкло. ...
Птицата - Фантазия 🇧🇬
поискай звездите да блестят само за теб,
поръчай на Водата да ти довлече копнеж,
от огъня си вземи изпепеляващи мигове,
погледни Луната, за да видиш тишината, ...
За моята Муза 🇧🇬
Напрягам се, насочвам сили,
опитвам стихове да пиша,
а Музата ми пак се хили
и сочи ме, стаена в ниша. ...
Безкрайност 🇧🇬
Смирено заставам с очи към морето.
Смирено вълните в нозете ми спират.
Сребърни миди в ръцете ми светят
и в дланите мои безкраят събират. ...
Разпалена сянка... 🇧🇬
Под твоята ласка от нежност
треперят във мен сетивата ми,
със поглед ми даваш надежда,
а в тъмното чезнат словата ми... ...
Искам да те има 🇧🇬
в моя ден и в мойта нощ,
пролет, лято, есен, зима -
искам те за цял живот.
Да се будя сутрин искам ...
Животът 🇧🇬
Аз не зная..
Какво ли ще ме сполети?
Защо ли трябва да се тревожа за нещо
или за преди? ...