Копнея за сърце от камък,
очи за хубостта ти слепи,
изгарям нощем в жаркия ти пламък,
раздиран от терзания свирепи.
Не бих обсипал с лъскави похвали ...
Посветено на всички българи , които празнуват
ТРЕТИ МАРТ извън Родината
Българийо, Родино, мила майко!
Как тъжно свети твоят ореол!
Дойдох преди раздялата - за малко - ...
До задъхване мога да вярвам,
нощем всяка вина да прощавам,
срещу вятъра мога да бягам
щом в очите ти сутрин изгрявам.
Знам, че искрено обич ти давам ...
Колко е хубаво сам да си пия сред здрача
в малката кухня – аз и бутилката двама
ще си говорим спокойно. Дори да заплача,
хич не ми пука; какво пък, с бутилка съм само.
Тя е дискретна, не пита ненужни въпроси, ...
1. Народът редица грехове извършил,
от тях светът натежал.
А Бог с ненавист калта избърсал,
ред и хармония отново създал.
2. Небесен ангел бездетна майка с плод дарил, ...
(на Борислав Ганчев с благодарност
от името на всички деца и от тези,
които са запазили детето в себе си)
Ще поканя, ей така,
с нова книжка под ръка, ...
" Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде."
Светото Евангелие от Йоана, Гл.11, стих 11:22
Поисках
Липсва ми времето,
което искам понякога да забравя. ...
Ти си слънце в моите тъжни дни, ти звезда си в моите мечти.
Ти си светъл лъч в небето, ти си радост за сърцето.
Ти вълна си във морето, прилив - отлив за сърцето.
Ти си гларус в небето, ти си песен за сърцето.
Ти си роза сред цветята, ти си ален мак в полята. ...
Ден-ят умори се той да свети
и повика своята жена Нощ-та.
Тя обичаше го много, веднага долетя
със искри могъщи в реалността заспа.
И повтаряше се всяко календарно лято, ...
Обичам те, затова те пускам,
бъди щастлив, дори да е без мен,
но тази вечер не искам да изпускам
това, което ще ме топли всеки следващ ден.
Запомних твоите очи добре, ...
Понякога така ми е удушено,
сортирайки житейските си драми,
че нещо ме е хванало за гушата
и чакам нещо някога да стане.
Но може би объркан е сценарият ...
По–лесно е да коленичиш, пред това
очи във взора утрешен да впериш...
Раздай любов, за гладния храна...
а ти скъперник - къташ и трепериш...
Широко отвори сърце, запей, ...
Замина си чувството, а с него и тръпката.
Отминаха както пролетен дъжд.
Изчезнаха ласките. Намаляха целувките.
Няма я вече предишната страст.
Единствено навикът все още ни свързва. ...
Очите ми лъжат. Недей да се взираш.
Не са път за ничия душа.
В мен пътища няма. Все безкраи намираш,
а те се преливат в огън, мрак и мъгла.
В мен пътища няма. Аз до нищо не водя. ...
най-късият ден мълчаливо завива зад ъгъла
като сянка на пътник минаващ рядко по моята улица
не притеснява и присъпва замислено
по своя път към отвъдното
а там далеч зад сивите пера на облаци копринени ...
Все вятъра гоня и все не го стигам,
през сълзи и смях, през реки и полета,
химера ли, блян ли, все не достигам
там горе, високо, високо в небето.
По пътища черни и кози пътеки, ...