Откъде ти дойде тоя мит, че разбираш вълчици,
че дълбаеш в очите им с кост от строшена лъжа,
че да ближат нозете ти (знам, то е мъжка амбиция...)
е победа на скрит в слабостта си елитен мъжкар?
Откъде ти дойде, че си главен във вълчето стадо, ...
Твоите ръце
Така щастлива съм, когато ме прегръщаш,
така хубаво ми е в твоите ръце,
обожавам тялото ми да обгръщаш
и да долепяш длани до моето лице... ...
Две свещи угасват бавно в нощта,
две чаши празни стоят на масата,
две сърца се разделят и плуват в скръбта,
три червени рози стоят самотно във вазата.
Два чифта ръце се сплитат горящи, ...
Любовта те удря като с камък,
появи ли се, сърцето го обзема пламък,
но не винаги е тя щастлива,
а понякога ти вдига олелия.
И тъй, ти влюбил се в таз' ирационалност, ...
Езеро от любов изпитвам към теб.
Барабар с лодките навред.
Аз умирам от любов по теб всеки ден.
Нали и ти също за мен.
Е, сега знаеш защо съм такъв. ...
Когато целият свят потъне в тишина
и виждаш само мрака в своето сърце,
тогава лед сковава старата луна
и протягаш бавно към слънцето ръце...
Жадно пиеш от отровата горчива ...
Слънце. Плаж. Периферии сламени.
Всички облаци клепки са стиснали.
С дъх на ярка капризна циклама
влизам в твоите пърхащи мисли.
Вая временни пясъчни замъци. ...
Този град е малък за всички ни.
В асансьора мирише на плъхове.
Пролетта преподписала договор,
за последно пропява за мъничко.
Този... е отчайващо мъничък – ...
Детство мило, времето лети!
Защо остави ме, къде замина ти?
Няма вече весели игри:
криеница, ластик, ни въже дори!
С кукли и колички не играя аз отдавна, ...
Госпожата по история много е спокойна,
а ние носим участта си съдбовна:
в часовете нейни да не слушаме
и пред листа празен да умуваме.
Умуваме, ама не щеш ли, ...
Бъди!*
На всяка крачка по един пророк и всеки знае само своята си правда -
продава я, почти насила ти я пъхва сред душата, и всеки ден, и пак
присмива се на опита да го избегнеш и те догонва със циничен благослов.
Така те срещнах - блъсна своя страх и в мен... Здравей, измислице Любов! ...
По игличено време залудей ли сърцето
при зова на пълнолуние от любов побеляло,
се събуждат стъпките ми край езерото
и шептя, че без теб не съм никак цяла.
Пак те викам с безгласния повей в нощта. ...
Животът ми във миг бе сътворен,
един-единствен миг опечален.
Ще бъде тъжен като черен ден,
ще бъде мъчен и унищожен.
Мигът завършва като стих от песен, ...
За всички дни, в които съм те чакал,
за всички мигове, в които съм мечтал,
аз ада в рай за тебе ще превърна,
във рай, за който всеки би копнял...
Теб, очарование, лъчиста гледка, ...
Отиде си тихо, както дойде -
със хиляди думи неказани,
със нежност, събрана в двете ръце,
и с мъничко болка останала.
Отиде си бързо, както дойде - ...