Искам устните ти нежно моите да целуват,
със целувки към врата ми да се спускат,
после бавно към гърдите и надолу,
а пък после сам решаваш, но искам те на устните отново.
Как искам ноктите ми, впити във гръбнака, ...
В болката се раждат стиховете
Изстрадала съм всяка своя дума,
не съм се жалвала, не съм се примирила.
Оставам себе си, не искам да съм друга,
да бъда силна – затова съм се родила. ...
Очи кафяви – тежки капки,
очи със блясък топъл.
Очи със хумор объл.
Очи, търсещи Очи, в морето от съдби.
Очи ли? Тези там... може би?... Или не би? ...
ДЪЛГИЯТ ПЪТ...
Човекът препуща по пътя житейски,
но плахо поглежда зад всеки завой.
Дори си припомня молитви библейски –
не иска със пътя да свърши... и той. ...
Пристъпвам сред угасналите клади,
прах, стеле се... в очите ми - Мъгла,
безпомощен, в дълбокото пропадам,
летя към неотключен, мамещ Свят!
А може би, там нейде, Светлината, ...
Вън утрото бавно пред мен изсветлява
подгонило мрака в далечния друм.
Наспивам се бързо и рано си лягам
във тихо до болка след градския шум.
Протягам се сънен и бавно прекрачвам ...
Ако не усетиш онзи миг, когато оцелялата ни твърде малко вяра
се изсипе като нощен дъжд по дните ни безкрили и далечни,
където всеки просто може да е само сън за някого,
макар да са излишни всички очертания и думи…
За вечните ръце протегнати, изстинали от пламъка ...
Разхождах се плавно сред своите мечти,
долавях шума на близките вълни.
Изгарях от желание да посрещна новия ден,
а лунна светлина докосваше сърцето в мен.
И все пак слънцето се появи ...
Останалото няма да е много.
Най-трудните маршрути извървях.
Умирайки, благодаря на Бога,
че спомен съм и шепа земен прах.
Че тленни сме и всичко тук е тленно, ...
„Елои, Елои, лама савахтани“*
Ах, „хубави” сте, сенки мои.
През пътя ми минавате безпътни.
Загнездени във паметта в застой.
Злословите без жал, безплътни. ...
Къде е моят образ,
потънал в нечии самотни огледала.
Не се виждат дори и сълзите,
уморени от очите капят все в празнота.
Тъмно е огледалото на сърцето, ...
Колко угасващи въглени тлеят в огнището...
Пукат прощално, а въздухът трепкав дими.
Час или два... И ще станат подобни на нищото.
Някъде в тъмното ние ще млъкнем сами.
Топло ни беше. Не търсехме вълнени халища. ...
Жените се къпеха, сякаш пиали,
гроздове мрамор - гърдите им бяха,
водата се стичаше в светли кристали,
целуваха влюбени пръсти телата.
Течеше животът през нежна омара, ...
"Гневът, страхът, омразата са път към Тъмната страна."
из филма "Междузвездни войни"
Гневът заключва ни в капан
и злобно ни изцежда -
убива див,неовладян ...
Защо му е на времето часовник?
То никого не чака и не гони.
То в цялото пространство е бездомник.
Сълзите сме му, хора, то ни рони.
От радост? Или повече от болка? ...
Май не донизах дните на гердани
и не накичих тънката си шия,
не ги избелих на платна тъкани,
не ги изнесох като сред чаршия.
Не проснах нищо вънка на чардака ...
Вечерта
Нека те измъкна от твоите беди,
Да ти дам да вкусиш моите мечти
И да те почерпя със сладолед от слънчеви лъчи!
Хайде, заведи ме под дъгата. ...
Не ми достигат думи да ти кажа
колко малък е света,
колко малки сме и ние хората,
колко мъка и тъга се крие в човешката душа,
колко кратък е живота, ...
Когато животът си отива...
... когато душата ти отлита,
любимият седи над безжизненото тяло
и пролива горещи сълзи на раздяла...
Пред него като филм се прожектират ...