На хубаво е! - казват. Но събирам
след счупеното всичките парчета.
В ухото на надеждата провирам
опашката на хищнически не-та.
Бродирам на деня си канавата ...
За пореден път ''Обичам те'' ти казвам...
''Обичам те! Обичам те!''... пак ти повтарям...
Моля те... не ранявай сърцето ми...
то вечно за теб ще тупти...
Обичай ме... обичай ме... те моля... ...
Не се отричай бързо от приятеля,
защото някой ден ще ти потрябва!
Днес лесно се превръщаме в предатели,
готови алчно други да ограбват...
Днес лесно се преструваме на луди, ...
Аз искам да докосвам твойто тяло,
да целувам нежно твоите очи,
от твойте ласки да треперя
и щастие от нас отново да искри!
И двама с тебе, сгушени в леглото, ...
- Как се живее без мечти?
- Един толкова лесен и в същото време толкова труден въпрос...
Като човек, застанал посред нощ пред стената на една безизходна улица,
наблюдаващ тухлената фасада, през която не може да мине...
Самотата те разяжда отвътре... празнотата в душата ти те оставя без сили... ...
На масата захвърлям милувка,
разтапяща се в шепота на свещта,
чаша вино, строшена с целувка,
догаря под завивките на нощта.
Разпилените листи самота ...
Дивна обич, сребролика, от душата ми извира.
Става бързей край чукари. В камъчета - водоскок.
Вятърът, пленен от нея, шепне в струните на лира
и докосва в ситни пръски всяка трънка, всеки глог.
Мигом живнала тревица в чуден трепет зеленее ...
Дошли са тежки времена, Родино.
Разкъсват те, продават те. Без свян.
Не спира ги ни корен, нито минало,
ни клетвата на Стария Балкан.
Но ти си майка. Страдаш и прощаваш – ...
Недей да питаш вятъра за мен,
не питай слънцето, морето и тревата,
не питай вечерта, не питай идващия ден,
отидох си от тук, но потърси ме в тишината.
Търси ме в мрака и мъглата, в невидените неща, ...
Позволи ми да остана тук, при теб, щом вън се стъмни,
да се сгуша като птица в твойта гръд така небрежно.
И с целувки да те будя всеки път, когато съмне,
позволи ми да превърна всичко в нас в море от нежност.
Позволи ми да запалвам винаги за теб звездите, ...
Котки и мишки от избите шумкат с празни стомаси,
с жадни мустачки подсмърчат за летни, отрупани маси,
докато сме вилнели в курортите, със дъжда е дошла Есента,
носи дни ледни на мрак, мараня и мъгла.
Златни юргани е метнала върху нощните дървеса, ...
Майко, искам до теб да приседна,
когато сърцето боли...
Очите ти, плакали, да ме погледнат –
две топли, но тъжни очи!
А ти прегърни ме! Синовно се вричам ...