Poetry by contemporary authors
Сънувано... по светло 🇧🇬
Едни такива, мънички... Ти в страх,
прикриваш даже мокрото - в очите,
нали е жалко, да те впишат... брак?
Кова решетки... Юрта си им сторил, ...
На душата ми... 🇧🇬
Какво да я правя
Тази моя вечно гладна за любов душа
Която никой никога не успя
Да нахрани... ...
Госпожа Не 🇧🇬
често в немилост и с нрав неразбран.
Неуязвима от чувства полярни,
с блян като кадър от филм неживян.
Необуздана, но и непорочна, ...
Огън 🇧🇬
Огънят бушува,
той лудува,
сърцето ми може да е силно пламтящо,
желанието - изгарящо, ...
Очи-сърници 🇧🇬
Коси немирни вечерта закичи с диадеми, ръкокрили.
Не те попитах нищо. Из млечен път се нейде запилях...
И нощите ми звездобройни станаха. И чудно побелели.
От всяка твоя фибра късах аромат. Амброзия извирах... ...
Мастилено-синята нощ 🇧🇬
Мастилено-синята нощ
балдахина си звезден
в косите ми спуска...
В тишината ...
Откровение 🇧🇬
не мога да заровя спомените в кът потаен!
Мечтая пак да вляза в храма на душата твоя -
не в миналото, а напред поели път безкраен...
Как искам времето назад да върна ...
Дъждовна капка 🇧🇬
в мрак потънал спи града.
В сърцето на дъждовна капка притаен,
във вените пулсиращи на утрешния ден.
Усещам болката на падащите капки, ...
Безнадеждна битка 🇧🇬
изтърбушили мойто сърце.
Хей, нищо лошо не съм ви сторила!
Не го мачкайте в косматите си ръце!
Караконджули, не карайте плътта ми да стене ...
С(помен) 🇧🇬
Отиде си. A аз не носех черно.
Тогава сякаш в себе си скърбях.
И цветната ми дреха бе неверна –
аз след смъртта ти още млада бях. ...
За "Откровения" 🇧🇬
отварям "Откровения".
И знам, че ще открия лек -
за моите съмнения.
Много пъти съм самотна ...
В ничий празен джоб... 🇧🇬
Ти си живял!
Ти знаеш твърде много!
Но си запомнил, също си копнял...
Но сам си лъгал - твърде много! ...
Сън 🇧🇬
Мислех си за теб, за мен, за нас.
Сладки спомени пробудиха носталгия.
"Липсваш ми" изрекох аз на глас.
Сън ли е всичко между нас, аналогия? ...
Осъзнато 🇧🇬
на мъдрите им опита събран
в хранилища. В идеите улисан
ме люшкаше безбрежен океан.
Днес бродя из пустинята без мисъл ...
Градът 🇧🇬
ох, какви аромати, ох, какви пикантни истории,
аз бях никаквец, и все пак водех разговори и дишах, нали?!
Нали обличах дрехи всяка сутрин, нали нещо ядях,
нали излизах, дори без ме гледат, обичах нещо си там, ...