Кръстен знак ли в небето чертае
подранилото щърково ято!
От въздишка по-кратък е август –
тихомълком търкулнал се камък!
Юли свърши. И с него надеждата. ...
В ПОДНОЖИЕТО НА ВЪРХА
В подножието на върха,
в подножието на предизвикателството да го изкача стоя,
на облаците в бягащите сенки.
По слънчевия скат насреща ...
Аз бързах да живея. Затова
животът ми е срещи и раздели.
На глътки пих от капките Съдба.
На залци гълтах от трохите Зрелост.
Естествено, при толкова разкош ...
Тръгвам
Отново си тръгвам, поемам в нощта
след няколко дълги, безкрайни години,
с умората, вплетена в мойта коса,
с очи, потъмнели от дългите зими. ...
Обичам старомодните неща!
И онези, глупаво-сантиментални -
да наблюдаваме луната от върха,
да броим звездите (вече паднали)..
Да си мечтаем за старинни замъци, ...
Отвори вратата без да чукаш...
въпреки че това е липса на възпитание.
Но ти и без това... навсякъде се пъхаш,
и подаряваш с лекота страдание.
Така или иначе си без задръжки, ...
Сбогом, девствена природа
Красива съм, изящна, с царски маниери,
Змия отровна – недостъпна за бедните плебеи.
Матриарх на мъжко царство от нерези разгонени,
с мечти за власт и страст, и телеса заголени. ...
Ти как си, сине, в твоята чужбина,
където океанът пръски мята?
Когато ти оттука си замина
към по-добрия къшей от земята,
за гибел всичко чело е навело ...
В един задушен августовски ден,
след дълъг преход, потен, уморен
замръкнах аз в една планинска хижа.
Хижарят ме прие и се погрижи
за чаша чай, а вечерта, когато ...
Като рицар дон Кихот, предан на Дулсинея,
като принц мечтан, влюбен Ромео
на крилат бял кон, към нея препуща,
носен от вятъра, окрилен се спуща,
през долини и планини прелита, ...
И закапа звукът, и се сгуши в капчук,
в тишината прокрадна се вятърът.
Ненаскитан по пътища стигна дотук,
докъдето небето се слива с земята.
И дали е сълза или ручей забързан, ...
Напук на себе си (Ще те обичам винаги)
Още 100 пъти да смачкаш моята душа,
100 пъти за подарък Ада да ми поднесеш,
С цялото ми същество ще те обичам все така,
И 100 пъти по 100 за тебе ще изгарям в луд копнеж. ...
Навярно този стих не ще разбуди
най-искрени и топли чувства.
Навярно няма да потръпнеш влюбен,
четейки прокъсаните листи.
Но тъмните очи към мене ще надигнеш: ...
С благодарности на Ася Толедо за прекрасната картина
Нарисувах си небе,
за да разперя в него крилете си.
То тясно като клетка бе -
заключих там страховете си. ...
За онази нежност, що бие лудо във сърцата.
За топлината, сигурността, спокойствието.
Всичко започващо с едно докосване и преминаващо в лудо препускане.
Да почувстваш всяка наслада, да завладееш сърцето и разума да подчиниш.
За такава нежност да изгаряш, да претръпваш всеки път. ...
„От време на време радвай някого, дори и самия себе си.” (Вантала)
Като кръстовище на тъжни мисли
чернее хоризонтът.
И целият от дъжд си мокър -
по теб, като по клони, ...
Минавал съм по този път отдавна,
а още помня крачките до нас
и улицата тясна с тротоара,
които са се слели с мойто аз.
Познати са ми храстите с тревите, ...
Изморена съм от себе си до дъно,
изморена съм от хиляди лъжи,
как искам да летя, а все потъвам,
огромен камък на гърдите ми тежи.
Не спирам да се търся сред море от хора, ...
Идваш изтупан, с ръб на ръкава –
страхотно глади жена ти!
Безупречно бял до мене заставаш,
избягваме среща с познати.
Гледам те тихо – очите ти празни, ...
Трябва ли да позволя на огъня,
породен от желанието да те милвам,
да ме изпепели?
Трябва ли да ми липсва някого,
за да осъзная действителността и нуждата ...